Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

803

No description
by

Victor Atanasov

on 26 April 2015

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of 803

814

831
852
803
836
Териториално разширение и укрепване на държавата
през първата половина на IX век

Хан Крум
Хан Омуртаг
Наследникът на хан Крум не заел веднага бащиния си престол поради династична
криза. Едва година по-късно начело на държавата застанал хан Омуртаг. България
се нуждаела от мир и съзидателна външна политика, която да довърши наченатото
при великия хан. През 815 г. двете страни подписали мирен договор, чийто текст
узнаваме от Сюлейманкьойския надпис. С него се уточнявала южната граница, разменяли се военнопленници и се уреждало положението на останалите под византийска власт славяни. Присъединените след разгрома на Аварския хаганат славяни по средното течение на р. Дунав отхвърлили властта на Плиска и потърсили покровителството на франкския император Людовиг Благочестиви. Когато две български флоти проникнали по течението на Средния Дунав, франките побързали да уредят конфликта с мирни средства. Хан Омуртаг се изявил и като деен строител, което оставило траен спомен в съзнанието на българите. Била възобновена и столицата Плиска, в която се издигнал голям храм на Тангра и алея с каменни колони с имената на покорените в Тракия градове. Хан Омуртаг провел една изключително важна военно-административна реформа, като продължение на наченатото от хан Крум централизиране на държавната власт и премахване различията между славяни и прабългари. Мирната политика на хан Омуртаг, строителството и провеждането на административните реформи оздравили държавата, укрепили владетелската власт и издигнали международния авторитет на България.

Хан Маламир
Маламир заел престола малолетен, поради което помощник в управлението
станал близкият сътрудник на покойния хан Омуртаг кавхан Исбул.
В хрониките и каменните надписи от това време името на кавхана почти
винаги се споменава редом с това на владетеля. През 832 г. българските войски превзели гр. Филипопол, който бил от стратегическо значение за овладяването на Родопската област. Превземането на Филипопол и Родопската област създало сериозни безпокойства в Константинопол, опасявали се от загубата на контрол върху стратегически важния път „Егнатия одос", свързващ Драч и Солун с Константинопол. Незнайна болест поразила все още младия владетел, който не оставил пряк наследник на трона, властта преминала у Пресиан, син на Звиница и племенник на покойния Маламир.

Хан Пресиян
Издигнат за хан от боилите през 836 г. след смъртта на чичо си хан Маламир, който умира
млад и не оставя наследници. Пресиян също е малолетен и заедно с него управлява кавхан Исбул.
Още през 837 г. се налага хан Пресиян да изпрати войска към Солун. Повод за това е въстанието
на славянското племе смоляни в Западните Родопи. Поради заетостта си във война с арабите
в Мала Азия византийският император Теофил (829-842) изпраща войска начело със своя зет кесаря Алексий Мозеле. Цела му е да пресече българското настъпление и да запази пътя между столицата и Солун. Алексий се настанява в крепостта Христопол (дн. Кавала).  Българите, водени от кавхан Исбул, спечелват голяма победа и превземат важната крепост Филипи (между Кавала и Драма). За около две години в пределите на България са включени  Централна и Западна Македония, Косово, Охрид и Прилеп, земите по течението на Струма, където живеят славяни. Чрез външнополитическата експанзия на хан Пресиян България успява да осъществи присъединяването на обширните славянски територии и да обедини славянското население от тази част на Балканския полуостров. По времето на хан Пресиян се води и първата война със сърбите (839-842). Сръбската  държава възниква през средата на ІХ век като обединение под властта на жупана Властимир. Войната завършва без успех за хан Пресиян, но със запазване на българските територии, с които е обградена Сърбия  – на север Сремската област, а на юг Македония. Българската държава при управлението на хан Пресиян заема ключово място в търговията и политическите отношения между Византия, Великоморавия, Немското кралство и Киевска Русия.  България става авторитетна военна сила и важен международен фактор в тогавашна Европа.

Приключилите в края на VIII в. династични междуособици съдействали за
постепенното укрепване на българската държава. Началото на Крумовото
управление съвпаднало с издигането на франкската държава, която при
Карл Велики се превърнала в могъща военнополитическа сила. Около 803 г. франкските войски разгромили Аварския хаганат. Две години по-късно хан Крум помел остатъците от някога могъщото военно-племенно обединение. България и франкската империя станали непосредствени съседи по Средния Дунав. В новите територии имало изобилие от руди и каменна сол - два особено ценени в онази епоха артикула. През 807 г. хан Крум подкрепил разбунтувалите се славяни с внезапен поход по долината на р. Струма.. Две години по-късно българите превзели ключовата крепост Сердика, която била от стратегическо значение за овладяването на Македония. В началото на 811 г. Никифор I подготвил нов поход, да ликвидира българската държава. Крум побързал да предложи мир, но императорът високомерно отхвърлил мирните предложения на българите. Тогава хан Крум мобилизирал всичко годно да носи оръжие - в това число жените и аварските военнопленници. В ранните зори на 26 юли 811 г. българите връхлетели византийския лагер и в настъпилата сеч „загинала - както пише Теофан - цялата християнска красота". Няколко дни по-късно отрязаната глава на Никифор Геник стърчала набодена на копие „за показ на идващите при него. Податлив на внушения от лоши съветници, новият император заявил, че ще продължи войната. При завземането на Месемврия, Крумовите войници пленили 36 медни сифона за изстрелване на прочутия „гръцки огън" - секретно оръжие, което византийците пазели в дълбока тайна. Очаквайки скорошен удар срещу столицата новият император Лъв 5 арменец я подготвил за продължителна отбрана. Както се очаквало, на 17 юли хан Крум се явил под стените, но нямал намерение да предприема неподготвен една рискована обсада. Започнали мирни преговори, по време на които обаче византийците му устроили засада,но ханът се отървал невредим.Започнала мащабна подготовка за щурмуването на непревземаемия град. Внезапната кончина на българския владетел, който се споминал от сърдечен удар на 13 април 813 г. отложила атаката.

изготвили: Борис Паспалев 12г
Виктор Атанасов 12г
Full transcript