Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Очерк на Анто́н Семе́нович Макаре́нко

No description
by

Elitsa Stoyanova

on 22 February 2014

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Очерк на Анто́н Семе́нович Макаре́нко

Очерк на

Анто́н Семе́нович Макаре́нко

"Научить человека быть счастливым — нельзя, но воспитать его так, чтобы он был счастливым, можно."
Макаренко

Антон Макаренко е съветски педагог и писател. Той основава своята последователна система от комунистическото възпитание на младото поколение, на основата на марксизма и ленинизма.
Макаренко успява да създаде колективи, като събира бездомни и проблемни деца. В тези колективи малолетните били разделени на секции с оглед извършването на обща работа под ръководството на възпитател.
Така те се социализирали и преди всичко придобивали чувство за "осъзната дисциплина". Огромната действена сила на колектива успяла да промени разбиранията и на "най-трудните" възпитаници.

Биография
На 13 март 1888 се ражда Антон Макаренко в Белополе,Украйна
Преди 1903 г. Макаренко завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие.
В периода (1914-1917) следва в Полтавския учителски институт, където завършва със златен медал.
През 1916 г. той е повикан в армията , но заради слабостта на зрението му е демобилизирани .
През 1920 год. той организира "Колонията Максим Горки"
От октомври 1927 до юли 1935 създава комуната Дзержински в предградие на Харков.
До 1935 г.Макаренко ръководи работата в комуната Дзерджински след което се отдава на писателство..
На 1 април 1939 Макаренко умира от инфаркт на 50 години, когато помагал на стара жена да качи куфара си на влака;

Антон Семьонович Макаренко се ражда в семейството на майстор-бояджия в железопътна работилница. Името му Антон- може да бъде преведено като "състезаващ се". Въпреки произхода си и бедния си начин на живот в по-късен етап Макаренко ще бъде обявен от ЮНЕСКО за „един от четиримата педагози, определили начина на педагогическото мислене през ХХ век” (другите трима са Джон Дюи, Георг Кершенщайнер и Мария Монтесори .)

Важен момент от живота на Макаренко е следването в Полтавския учителски институт (1914-1917). Постъпил в института след десет годишна работа като народен учител, той учи с жар и старание, което не остава незабелязано. Като студент Макаренко защищава дипломна работа на интересната тема „Кризата и крахът на съвременната педагогика”, което предвещава последвалият му принос в педагогиката. Когато завършва института, той бива награден с златен медал.
По това време в Макаренко се формира неговото основно разбиране за педагогиката.

През 1920г. започва голямото дело на руския педагог , когато му се възлага да организира и ръководи колонията за непълнолетни правонарушители близо до град Полтава, която по-късно носи името Максим Горки. Работата му е трудна и изисква тънък усет за хората и преди всичко дълбока вяра в човека. Но въпреки всичко Макаренко се справя повече от добре. Той успява да концентрира в колонията ценни възпитателни моменти, които по -късно описва в своята Педагогическа поема. Там ясно е представен трънливия път, през който е минал създавайки сплотен трудово-възпитателен колектив, функциониращ както за възпитание, така и за превъзпитание.

През 1926 г. колонията с трудово-възпитателната цел - Максим Горки се преселва в Курян, близо до Харков, където има по-голямо стопанство и манастирски сгради. Там са са настанени 280 възпитаници. Ръководители на учебното дело в Украйна не одобряват творчеството и начина му на работа. Подкрепа за Макаренко става неговия учител Максим Горки.Още в началото на жизнения си път самият Макаренко признава, че Горки е неговият пръв учител, който оказва огромно влияние върху бъдещото му развитие.
Освен подкрепа Горки вдъхновява и се превръша е модел за подражание на Макаренко. Горки оценява Макаренко като един безспорно талантлив педагог и човек и го окуражава през цялото време


Максим Горки (1868 — 1936) е псевдоним на руския писател драматург, публицист, общественик, класик на руската литература Алексей Максимович Пешков. Автор е на романа "Майка", отразяващ революционните борби и настроения в началото на ХХ век в Русия, на романа-епопея "Животът на Клим Самгин", на драмата "На дъното" и на други произведения с романтично-героични образи. Основоположник на социалистическия реализъм в руската литература.


Висотата на културата винаги се намира в пряка зависимост от любовта към труда…

Максим Горки
Антон Семьонович Макаренко
(13 март 1888 -1 април 1939)

Колонията "Максим Горки"
Макаренко управлявал разумно този процеси, поставял цели и повишил очакванията си. По това време в Макаренко се формирало неговото основно разбиране за педагогиката, което оказва влияние върху педагогическaта му дейност в последствие. Той формулирал своята максима по следния начин : "колкото може повече изисквания към човека, но същевременно и колкото може повече уважение към него".

През целия си живот Макаренко експериментира с различни педагогически подходи, които в крайна сметка формират педагогическите му виждания. В съветското общество Макаренко бил застъпник на идеята за безплатно образование за всички тъй като сериозен проблем на времето му се оказали безпризорните деца. На улицата останали близо 8 милиона деца без дом и родители. Основната задача на държавата била да осигури храна и облекло на тези деца, но за Макаренко важна била и задачата да превърне тези крадци и бандити в честни съветски работници.Така започнало създаването на колонията "Максим Горки".

Помещението, което Макаренко превръща в дом за десетки деца всъщност бил стар манастир, в които настанява безпризорни деца от 14 до 18 годишна възраст. Всисчки тези деца той намира по улиците и гарите. Настанява ги в стария манастир и им казва че от този ден това е техния дом и че ако желаят да имат легла и столове по-добре сами да си направят такива.Учи ги, че добрите условия за живот зависят от техния труд и отдаденост.Още от първия си ден на работа, той осъзнал че няма универсални педагогически методи и подходи, които да помогнат на тези деца. Единствения начин бил чрез труда- животът сам учел тези деца да работят. А чрез работата в колектив те извършвали разнообразни дейности заедно в колектив- и малки и големи, те разпределяли работата и задълженията помежду си, точно както в едно семейство.

Средното училище в комуната дава на младите образование, което им открива пътя и към висшите учебни заведения, придобивайки висока трудова квалификация. Пропастта между умствения и физическия труд почти изчезва. У тях се осъществява и идеалът за новия тип работник, който преди всичко е интелигентен. В колониите си Макаренко връща към нормален живот около три хиляди деца, юноши, младежи и девойки. Освен това той ги формира като нови хора, отличаващи се с високо съзнание за лично достойнство и с дълбоко осъзнаван дълг към родината и международното работническо движение. Много от тях стават възпитатели и учители, инженери и шофьори, агрономи и високо квалифицирани заводски работници, офицери и моряци, юристи и научни работници.
Макаренко ръководи работата в комуната Дзерджински до 1935 г., след което се отдава на писателство. За него писателството е продължение на възпитателната му дейност. Както той сам се изразява, той сменя оръжието, но не и професията си.

През 1928 г., когато колонията Максим Горки е в своя разцвет, Макаренко е принуден да я напусне.Една година преди това, Макаренко е извикан да участва в организирането на детската трудова комуна край Харков, носеща името на Феликс Едмундович Дзерджински(съветски комунист, революционер и държавник от полски произход). Напускайки колонията Горки, Макаренко поема ръководството на комуната Дзерджински. Заедно с него в комуната идват и възпитаници от Колонията на Максим Горки, което помага да се пренесе натрупания опит от работата в предишния трудово-възпитателен колектив.
Комуната Дзерджински
Педагогическа теория

Работата в комуната "Джерджински" и колонията"Горки" формират педагогическата теория на Антон Макаренко,която впоследствие вдъхновява много педагози и създава основите на днешната педагогическа дейност.
Според него цялата сила на педагогиката се крие в правилното използване на връзките между педагогиката и останалите обществени и естествени науки. Според Макаренко педагогиката е "най - диалектическата наука" и "възпитанието е обществен процес в най - широкия смисъл на думата.

Според него " диалектиката на педагогическата дейност е толкова голяма, че нито едно средство не може да има положителен ефект, ако едновременно не бъдат прилагани редица други средства."
Основнoто в разбирането на тази теория не са безкомпромисно приети догми, а научно обосновани убеждения, които се намират в постоянно движение и развитие.Основни идеи в педагогическата теория на Макаренко са също така и еволюционният оптимизъм и социалистическият хуманизъм.

В центъра на вниманието на Макаренко стои преминаването към общо и задължително средно образование за всички, разбирането за връзката на учението с труда, идеята за обща учебна програма във всички училища и разнообразната творческа дейност.
Най - значимият принос на Макаренко е идеята за "педагогическия колектив", която той разработва по време на работата си в комуната. Той изгражда идеята за възможните образователните функции на колектива. Той се стреми да изследва всички аспекти на колектива като неговата традиция, връзката между целия колектив и отделните му единици, неделимостта му и видовете междуобщностни отношения.
Той споделя с Максим Горки, че главното усилие на организатора трябва да бъде насочено към създаване и запазване на единен трудов колектив и за да стане това, то този колектив трябва да бъде свързан, да се създаде една традиция в него.Първата цел на възпитанието според Макаренко е колективът, а една от водещите му задачи възпитанието на колективиста. Макаренко формира няколко определени качества, които според него трябва да притежава всеки формиран колектив за да бъде ефективно възпитателно средство. Главните от тях са:

1. Според Макаренко колективът е жив социален организъм, който е съставен от органи, между които има пълномощия, отговорност, съотношение на частите, взаимозависимост. Колективът е комплекс от личности, организирани в общото дело. Макаренко смята, че без упражняването на колективен труд е невъзможно не само трудовото и производственото, но и моралното и духовното израстване на личността.
За него от изключителна важност са отношенияата между колектива и самата личност. Той твърди, че тези отношения са неделими от връзките на колектива с външния свят, именно в отношенията в голяма социална общност индивидът намира въздействието необходимо за неговото цялостно изграждане. Преди всичко обществения живот трябва да участва във формирането на индивида
2.Колективът обединява хората не само в обща цел и в общ труд, а и в общата организация на този труд.
3.Колективът е част от съветското общество и е свързан с всички други колективи. Той носи в себе си първия дълг пред цялата страна, само чрез колектива всеки негов член влиза в обществото. Например според Макаренко участието на учениците от колонията "Горки" и комуната "Джердзински" в производството за 4 часа дневно е необходимост, свързана с трудностите, пред които е изправена страната след гражданската война.
Основно място в живота на колектива Макаренко отделя на труда. За него трудът може да бъде ефективен инструмент на възпитанието, ако се интегрира в целия образователен процес и участват всички деца. За него трудът трябва да бъде безплатен и в интерес на всички, той трябва да бъде с най - модерната техническа база и да е насочен към селективно техническо творчество. И не на последно място членовете на колектива трябва сами да поемат организацията на собствения си труд, да разпределят печалбата и всички други задачи

Макаренко извежда две положения като решаващи за успеха в приложението на труда като възпитателно средство:
Първият е трудът на колонистите да е колективен и да има за цел конкретен материален продукт, който е с пазарна и нравствена стойност. Резултатите от труда са значими лично за детето, за неговите другари, за определена група от хора, за обществото. За труда си детето получава процент от печалбата, но то участва в производствения процес повече на игра, отколкото като съзнателен труженик.

Второто е,че трудовата дейност в колонията и комуната не е свързана с бъдещата професионална реализация на детето. Договорът е свързан с конкретните социалните социални проблеми на деня.Това ,което детето научава в труда си, качествата и способностите, които усвоява в производителния труд ще му служат цял живот, ще му помогнат при професионалната и социалната реализация.

Творчество.

Над Педагогическа поема, насърчен от Горки, Макаренко започва да работи още през 1925г. Това произведение изцяло отразява работата му в колонията "Горки". Книгата показва пътя през ,които е минал Макаренко градейки своята теория. В книгата си Макаренко разкрива постепенно как се създава детският колектив като организира среда за възпитателно въздействие. Първоначално децата са събрани , без да съществува между тях някаква връзка. Възпитателят, преминава през трудности и понякога стига до отчаяни действия
"Педагогическа поема"
"Знамена на кулите"
Повестта Знамена на кулите достойно завършва тъй рано прекъсналия се път на Макаренко в литературата. Педагогическа поема и Знамената на кулите често пъти са променяни, което показва че са обобщавани и променяна във времето и понякога "се преплитат с фантастиката
"КНИГА ДЛЯ РОДИТЕЛЕЙ"
"Флаги на башнях "(1938)
"Марш тридцатого года (1930)
Киносценарии,пиеси и др.
http://www.makarenko.edu.ru/biblio.htm
Памет
Филми
Педагогическая поэма (1955)
Флаги на башнях (1958)
Большие и маленькие (1963)
Орден А. С. Макаренко
Медаль А. С. Макаренко (Украина) "За достижения в области просвещения и педагогической науки"

Интересът към Макаренко не спира и след смъртта му, дори в последните десетилетия все повече учители се опитват да викнат творчески в същността на теорията и методите му. Идеите му се прилагат и в редица училища едно от тях е училище № 12 в Краснодар, ръководено от научния работник Брюховецки. Известният учител изгражда и формира колектива с прилагане на част от принципите на Макаренко: развиване и интеграция на интелектуалните, физическите, обществени и спортни дейности на учениците в различните клубове.
През 60 те- 70 те години прилагането на идейте на Макаренко приема друга форма, създават се масови движения. Педагогически колективи от " Ростовска, Лвовска и Воронежка област,от Стаброполски район и големите градове като Москва, Леннинград и Киев развиват разнообразна и подходяща трудова дейност въз основа на проучването и творческото прилагане на Макаренковата система."/1/ Въпреки, че се основават на еднакви принципи, всяка педагогическа дейност е уникална.

Последователи
Калабалин Семён Афанасьевич
Калабалин е бил един от любимите ученици на Макаренко .Животът на Семьон Калабалин е изпълнен с приключения и трудности.През по-ранната си възраст той е заловен като бандит , по чудо избягал от изпълнение на присъдата. Тогава настъпва в колония за непълнолетни на Антон Макаренко.Неговото присъствие в колонията е блестящо описано в " Педагогическа поема" .Той успява да се поправи и по късно решава да се посвети на педагогиката, на желанието си да търси нови методи за образоване на безомни младежи .Чрез своите педагогически разбирания,Калабалин успява да преживее една от най-големите трагедии,един от най- проблемните тийнейджъри намушкал тримата му синове. Въпреки горчивия си опит ,той не се отказва от педагогиката.По-късно през 1938 г НКВД го обвиняват в най-тежкото престъпление-раздел 58 - антисъветска пропаганда сред младежите .Като по чудо той е освободен от затвора преди войната.По време на войната той е заловен от немски воиници и се превъплащава в ролята на шшионин за Германия.След като пристига в Русия Калабалин веднага отива до местната НКВД , където е поканен да води двойна игра. Той умело дезориентира германски щаб по време на целата битката при Сталинград.Неговата "информация" е била стойносттна за Германия и дори бива награден с " Железен кръст " - най-високото отличие на доблест.
След войната той отново се превърна в учител.
Две хиляда сираци от Русия,Украйна го смятат за техен баща.

Ангел Узунов

Ангел Павлов Узунов е роден в с. Ракитово на 1 ноември 1928 г. в бедно семейство. Записва се в Учителския институт в гр. Дупница и през време на своето целенасочено следване се запознава с трудовете на А. С. Макаренко, като особено е повлиян от “Педагогическа поема”.
Възпитателната дейност на Ангел Узунов
Ангел Узунов организира своята възпитателна дейност върху три опорни точки:
1. ”Всяка професия е почтена, стига да е полезна за хората и да я обичаш”.

2. ”Винаги съм считал, че образованието си получих благодарение не само на педагозите, а и на най-обикновените и мъдри хора от Ракитов..."

3. ”Недоимъкът изостря стремежът на някои деца към учение. Срещата с нищетата поражда символи у оня, който е готов да прегърне познанието. Задоволеното дете, на което родителите са осигурили всичко, си мисли, че съдбата му е предопределена и че през целия му живот ще бъде такава, каквато е в момента”

Изготвила:
Елица Борисова Стоянова
Използвана литература:
1.Г.Н.Филов, "Мястото на творчеството на Макаренко"
2.Антон Макаренко,"Педагогическа поема"
3.http://www.referati.org/makarenko-za-kolektiva/61575/ref/p3
4.Anton Makarenko-Wikipedia
5.http://www.makarenko.edu.ru/biblio.htm
6. Колев Й.,"История на педагогиката"
7.Колев,Н.,Ангел Узунов
Full transcript