Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Участие на България в първата световна война

No description
by

Димитър Митев

on 15 April 2014

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Участие на България в първата световна война

Участието на България в първата световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции — Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България).
Дълго време България е убеждавана и от двете главни сили да се включи във войната. В крайна сметка тя застава на страната на Тройния съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите.
За разлика от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.
Начало на бойните действия 1915
На 14 октомври, с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии – Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия (начело с Георги Тодоров) - да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите и да предотврати опита за помощ на съюзниците им, които след Дарданелската операция са прехвърлени в Северна Гърция. Българските армии навлизат в тези територии и ги отнемат от сърбите. При Криволак българите разбиват англо-френските сили и така сръбската армия е принудена да се изтегли през труднопроходимите Албански планини. Така България включва почти изцяло западните български земи в пределите си. Но след разгрома на съюзниците при Криволак, по немска заповед, настъплението е спряно, тъй като Гърция все още се колебае на чия страна да влезе. Това спасява силите на Антантата на Балканите от окончателен разгром, и те получават възможност да създадат нов фронт в Гърция, което и правят след присъединяване на Гърция към страните от Антантата.
През 1916 година окончателно става ясно, че войната ще бъде дълга и продължителна. И на Южния фронт, както и в Западна Европа, се налага позиционна (окопна) война. С Леринската операция през август българите превземат Лерин, а със Струмската операция скъсяват фронта на североизток . През септември и октомври Антантата провежда контранастъпление в западната част на фронта, вследствие на което успява да превземе Битоля. След битката при река Черна фронтът не се стабилизира.
В Македония не настъпва съществено изменение на фронта, въпреки че българите губят Битоля. На север обаче е постигнат успех - Русия и Румъния излизат от войната (Брест-Литовски договор и Букурещки договор (1918)), ала само Южна Добруджа е върната на България по втория договор. Северна Добруджа остава в кондоминиум на Централните сили. Това предизвиква сред българското обществено мнение недоволство срещу правителството, което е упрекнато, че не е защитило българския национален интерес в преговорите със съюзниците предхождащи сключването на мирния договор с Румъния.
В началото на следващата година избухва т.нар. Топличко въстание, провокирано от сръбското военно разузнаване срещу българското управление в Поморавието, но то е бързо потушено.



На фронта положението се влошава. Не достигат храна и припаси. Много фабрики вече не работят поради недостиг на работна ръка. Съюзниците на Южния фронт увеличават армиите си, а българите нямат резерви. Става ясно, че е въпрос на време фронтът да се пробие. И това става през септември. Замисълът на съюзниците е фронтът да се пробие при Добро поле и Дойран, като по такъв начин близо милионната българска армия да бъде хваната в "чувал". На 14 септември започва настъплението. След тридневни боеве при Добро поле българите са разгромени, като по този начин останалите на запад войници попадат в плен. При Дойран българите под командването на Владимир Вазов разгромяват съюзниците, но скоро и те са принудени да отстъпят. Победените войници тръгват към столицата да търсят равносметка от управляващите. Избухва Владайското въстание. В тази обстановка на 29 септември е подписано Солунското примирие, с което страната излиза от войната. Цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис.
1917г.
1916г.
1918г.
Българите и съюзниците им изпадат в тежко положение. Икономиките им започват да се изтощават, стопанството е в упадък, не достига работна ръка. Започва да витае призракът на глада. След Октомврийската революция зачестяват бунтовете в армията. Усилва се антивоенната пропаганда на БРСДП.
След края на войната страната преживява т.нар. втора национална катастрофа. Периода от възстановяване на българската държава (1878) до края на Първата световна война (1919) е белязан в българската история от стремежа към национално обединение. В името на националното обединение в етническите български граници, България участва в три последователни войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа световна). Загубата в последната слага трагичен край на националния идеал. От началото на българското възраждане, белязано от История Славянобългарская, до Ньойския договор, нацията има три последователни и етапни цели: борба за българска църква, борба за национална независимост и борба за национално обединение. Осъществяването на заключителната (последна) цел пред българската нация завършва с приключване участието на България в Първата световна война.
Последици
Благодаря за вниманието :)
Full transcript