Loading presentation...
Prezi is an interactive zooming presentation

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Палеозой

No description
by

Victor Atanasov

on 20 May 2014

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Палеозой

Силур

Силур е период в геологията от ерата палеозой, който се простира от края на периода ордовик, преди 443,7 милиона години ,до началото на периода девон, преди около 416,0 милиона години ]. Началото на силур се определя от събитие на голямо изчезване, когато са били унищожени 60% от морските видове. Масово измиране представлява рязко намаление на броя на видовете за относително кратък период от време. То засяга по-голямата част от основните таксономични групи, представени по съответното време - прости форми на живот,безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници. Причини за масово измиране могат да бъдат:
-измиране на необичайно голям брой видове за кратък период от време;
-рязко намаление на темпа на видообразуване.
Значителено еволюционно събитие по време на силур е появата на челюстни и костните риби. Животът започнал също да завладява земната повърхност (сушата) под формата на малки, подобни на мъх, висши растения, които се разпростират около езера, потоци и по бреговата ивица. Топлият климат и високото ниво на водата в океаните предизвиква образуване на големи рифове, а на сушата се появяват растения с просто съдова система. Безгръбначните все още доминират, а гръбначните са малко като видове. По време на Силур започва формирането на огромния северен континент Лавразия.

Перм
Перм е геоложки период, последният от палеозойската ера. Предшестван е карбон и продължава от 299 до 251 млн. години. През този период станало преразпределение на сушата и моретата в резултат на могъщите планинообразувателни процеси, които започнали още през карбона.Всички континенти в северното полукълбо се свързали в огромен континент-Пангея.Около него се образувал океан наречен Панталаса.
Високите нагънати планини станали причина за захлаждане на климата.Образували се зони с умерено-континентален климат, други се заледили-Южното полукълбо.В началото на перма в Северна Европа настъпило бързо затопляне, вследствие на което моретата започнали да пресъхват и изплитняват.Тази област се превърнала в пустиня.
Рязкото изменение на условията на живот се отразило върху растителния свят.В Северното полукълбо областите с буйна карбонска растителност намалели значително и голяма част от дървовидната спорова растителност започнала постепенно да изчезва.На нейно място започнала да прониква глосоптерисовата растителност от Южното полукълбо.Продължавали развитието си и появилите се през карбона голосеменни растения, които широко се разпространили по сушата и започнали да образуват грамадни гори.По-приспособени към новите условия на засушаване, те постепенно изместили споровите, за които била необходима влажна среда.Освен кордаити от голосеменните през перма започнали да се развиват и разпространяват сагови растения.Те били дървовидни, с изправено неразклонено или пък грудесто задебелено стъбло, на върха на което се намирал кичур от големи просто нарязани листа.По външния си вид приличали на папрати или палмите.
Морската фауна не се различавала много от тази на карбона.Някои от безгръбначните животни започнали да изчезват, например четирилъчите корали.От гръбначните морски животни най-голямо разпространение имали акулите.
През ранният Перм най-едри и развити влечуги били синапсидите.Те имали върху гърбовете си високи платна от кожа, които вероятно им служели за регулиране на телесната температура.Сред по-известните синапсиди са едафозавърът и диметродонът, който бил месояден. По-късно през перма от синапсидите еволюирала друга група влечуги-терапсиди.Крайниците им вече не били разположени странично на тялото, а били по-дълги и разположени непосредствено под тялото.Типичен пример за терапсидно влечуго е Мосхопс.Той бил дълъг 5 метра и имал голямо бъчвообразно тяло. През перма се появили и цинодонтите.Те били малки, подобни на днешните порове.Отличавали от останалите влечуги, защото тялото им било покрито с люспи.Именно от тях през Триаският период еволюирали първите бозайници.
Края на периода е белязан от най-голямото в историята на земята масово измиране - масовото измиране Перм-Триас. При него изчезват 96% от морските обитатели.

Камбрий

Камбрият
е с продължителност 40 млн.години: от 545,000,000 до 505,000,000 години преди н.е., разделяйки се на ранен, среден и късен. Започва с изключително мощен еволюционен взрив, с който на Земята се появяват болшинството от основните групи животни, известни на съвременната наука.
Картата на Земята от тази епоха силно се е различавала от днешния си вид. По екватора е бил разположен свръхконтинента Гондвана, включващ в себе си съвременните Африка, Южна Америка, Южна Европа, Близкия изток, Индия, Австралия и Антарктида. На земното кълбо е имало още четири континента, разположени на местата на днешните Европа, Сибир, Китай и Северна Америка. С изключение на няколко несигурни доказателства за животни излезли на сушата, повечето от континентите са били пусти и неприветливи. Моретата са сравнително топли, а полярния лед е почти стопен през този геоложки период.
През камбрия се появяват морските животни с твърд скелет. На сушата все още няма растителност, нито почвен слой, и водата и вятърът бързо и лесно разрушават скалите. Камбрият завършва с масово измиране на организмите: близо 75% от водните животни, 50% от гъбите и много други организми изчезват завинаги от лицето на Земята.

Палеозой


Девон
Карбон

Карбон е геоложки период от 360 000 000 до 286 000 000 година пр.н.е.
В неговото начало сушата е събрана в 2 огромни свръхконтинента: Лавразия на север и Гондвана на юг. През целия период тези континенти се приближават един към друг и това тяхно движение предизвиква силни вулканични изригвания.
В карбона голямо разпространение получават споровите растения и се появяват първите насекоми. Има голямо разнообразие на земноводните. В края на периода се появяват примитивните форми навлечуги, които населяват сухите пространства

Палеозойската ера
е най-ранната от трите геоложки ери на Фанерозойския еон.
Обхваща времето приблизително от преди 542 до 251 милиона години. Разделена е на 6 геоложки периода - камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм. Това е времето на фосилите с твърди обвивки. Завършва с масово измиране.
Палеозойската ера е разделена на 6 периода :
Камбрий
- Поява на трилобитите.
Ордовик
- Първите гръбначни животни - рибите.
Силур
- Появяват се първите зелени растения, хвощове, папрати и др.
Девон
- Първите костни риби и земноводни.
Карбон
- Разцвет на папратите. Растенията стават гигантски.
Перм
- Някои животни излизат от водата на сушата. Гигантските растения започват да намаляват заради пренаселването. Появяват се трипластни животни и насекоми.

Ордовик

Ордовик
e геоложки период от палеозойската ера, чието
начало е преди 488,3 милиона години, продължава около 44,6 милиона години и завършва преди 443,7 милиона години. Периодът започва непосредствено след края на камбрий и е следван от силур.
Животът продължава да се развива и диференцира, тенденция поета още през камбрий. Въпреки това, краят на ордовик се бележи от серия събития свързани с масово измиране на групи живи организми. По време на ордовик, безгръбначните животни като мекотели и членестоноги са доминирали в океаните. Рибите продължават да еволюират и се появяват първите челюстни животни.Той е преход от най-примитивните към относително сложните форми на живот във водата. В началото на ордовик по-голяма част от южното полукълбо е заето от огромния континент Гондвана. Движението на континентите се съпровожда с многобройни вулканични изригвания и земетресения. При тези изменения на конфигурацията на сушата и океаните се променя климатът, предизвиквайки масови измирания на много животински видове.


Девон е геоложки период от системата на Палеозоя, продължаващ от края на периода силур, преди около 416 милиона години, до началото на периода карбон, 359,2. години.
През периода девон се осъществява първата голяма адаптивна радиация на земния живот. Тъй като големи гръбначни сухоземни тревопасни животни все още не са се появили, свободните висши васкуларни растения започват да се разпространи из сушата, образуващи обширни гори, които покриват континента. До средата на девон няколко групи от растения са еволюирали и развили листа и истински корени, а до края на периода се появяват първите семенни растения. Различни земни членестоноги също са представени. Рибите достигнат значително разнообразие през този период, като девон често се нарич "Ерата на Рибите". Появяват се първите ръкоперки и лъчеперки от костните риби. Повяват се предците на всички четириноги, като техните силни гръдни и тазови перки, постепенно се превръщат в крака и те се адаптират към ходене по земята. В океаните, примитивните акули стават все по-многобройни, отколкото в силур и късния ордовик. Най-големите коралови рифове са все още често явление. В края на периода при девонското измиране морския живот е силно засегнат. На Земята става топло, което предизвиква чести и продължителни засушавания. Морското равнище пада и в обширни части от континентите се образуват пустини. През Девон хищниците властват в океаните, а на сушата скорпионите, паяците и първите земноводни започват своето господство.
Европа, Северна Америка и Гренландия се сблъскват и образуват огромния северен свръхконтинент Лавразия. От океанското дъно се издигат огромни земни маси, които формират високите масиви на източна Северна америка и западната част на Европа. До началото на Девон земната повърхност е била пуста - голи скали и пясъци.

Едафозавър
Диметродон
Мосхопс

изготвил: Виктор Атанасов XIг
Full transcript