Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Untitled Prezi

No description
by

Martina Goranova

on 15 April 2013

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Untitled Prezi

небесни тела на орбита около Слънцето Астероиди Определение Астероиди в Слънчевата система Класификация Най-известните астероиди Изследвания Астероидите. Има ли риск за Земята? Терминът астероид значещ „подобен на звезда“ (от гръцки астер - звезда и едиос - форма, вид) е използван за първи път от Сър Уилям Хершел скоро след откриването на втория астероид 2 Палада през 28 март 1802 г от Хайнрих Вилхелм Олберс. За разлика от всички други планети открити до момента чиито диск е видим, астероидите са точкови обекти, приличащи на звезди. Уилям Хершел обаче също прилага термина и към малките спътници на газовите гиганти. Първата научна публикация[2] използваща "астероид" в заглавието е издадена през 1840 г. от Георг Адолф Ерман.
Точното определение на астероид все още не е напълно изяснено. Една възможна класификация на астероидите е спрямо тяхната големина. Астероидите са тела с диаметър по-голям от 50 m, за разлика от метеоритите. Астероидите могат да достигнат почти безпрепятствено до земната повърхност за разлика от метеоритите които сублимират или експлоадират при навлизането си в земната атмосфера. Още една характерна черта на астероидите е че те са съставени предмно от скали и метали за разлика от кометите. Терминът "изкуствен астероид" понякога се използва за обекти с човешки произход в слънчева орбита като апаратът Маринър 4. Към 24 февруари 2005 г. от общо 277 090 малки планети с изчислени орбити за 99 906 астероида орбиталните параметри са известни достатъчно добре за да бъдат регистрирани и от тях на 12 198 са дадени имена (598 астероида имат имена изискващи допълнителни определения). По-голямата част от откритите астероиди се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер в относителни ниско-ексцентрицитетни орбити. В пояса се изчисляват от 1,1 до около 1,9 млн. астероида с диаметър над 1 km[3] и милиони по-малки.[4]
Според текущите изчисления общият брой на астероидите в Слънчевата система е няколко милиона. Най-големият астероид е 1 Церера с диаметър от 932 km. Два други астероида 2 Палада и 4 Веста имат диаметри от приблизително 500 km. 4 Веста е единствения астероид в астероидния пояс видим с невъоръжено око. В редки случаи астероиди пресичащи земната орбита са видими с невъоръжено око, като астероида 99942 Апофис. Общата маса на астероидите от пяса се изчислява на 3,0-3,6 × 1021 kg или около 4 % от масата на Луната. От таза маса, теглото на 1 Церера се изчислява на 0,95 × 1021 или около 32 % от общото тегло.[5][6] Като прибавим следващите три най-масивни астероиди: 4 Веста (9%), 2 Палада (7%), и 10 Хигия (3%), четирите обекта представляват 51% от целия астероиден пояс.
Различни класове астероиди са открити извън пояса. Близкоземните астероиди имат орбити близки до земната. Троянските астероиди са гравитационно заключени в синхронизация с Юпитер съпътстващи планетата в нейната орбита. Няколко троянски астеродиди са открити и в орбита около Марс. Група от астероиди наречени Вулканоиди се предполага, че се намират близо до Слънцето около орбитата на Меркурий, но досега не са открити. Спектрална класификация

253 Матилде, C-клас астероид.
През 1975 г. е създадена астероидната таксономична система базирана на цвят, албедо, и спектрални линии от Кларк Чапман, Дейвид Морисън и Бен Зелнер. Тази система отразява повърхностния състав на астероидите и първоначално те бяха класифицирани в три категории:
К-клас астероиди — предимно въглеродни, 75% от всички известниС-клас астероиди — предимно силикатни, 17% от всички известниМ-клас астероиди — метални, по-голямата част от останалите
Впоследствие тази класификация е разширена и сега обхваща голям брой подтипове. Броят на тези подтипове нараства поради факта че нови астероиди биват изследвани. Разпределението на астероидите в отделните категории не съответства на действителното им разпределение, защото за някои видове е по-лесно да се наблюдават и открият, отколкото за други. Преди космическата ера астероидите представляваха точки светлина дори и гледани с най-мощните телескопи и техния терен беше загадка.
Първата снимка на астероидоподобен обект беше направена през 1971 г. когато Маринър 9 засне отблизо двата естествени спътника на Марс — Фобос и Деймос за който се счита че са прихванати от гравитацията на Марс астероиди. Снимките разкриха очертания с неправилна форма (донякъде приличаща на картоф). Подобна неправилна форма беше наблюдавана и за малките спътници на газовите гиганти от апаратите Вояджър.
Първият истински астероид сниман отблизо е 951 Гаспра през 1991 г. последван през 1993 г. от 243 Ида и нейния спътник Дактил. Наблюденията бяха осъществени от космическия апарат Галилео на път към Юпитер.
Първият апарат изстрелян с цел изследване на астероид беше NEAR Shoemaker, фотографирал 253 Матилде през 1997 г. и влязъл в орбита около 433 Ерос, кацайки на повърхността през 2001 г.
Други астероиди посетени от апарати са 9969 Браил от Deep Space 1 през 1999 г. и 5535 Анефранк от Стардъст през 2002 г.
През 2005 г. японския апарат Хаябуса ще изследва астероида 25143 Итокава през юни 2005 г. и ще върне обратно към Земята образци от повърхността му. Апаратът на EKA Розета изстрелян през 2004 г. ще изследва 2867 Щайнс и 21 Лутерия през 2008 и 2010 г. съответно.
НАСА изстреля космическия апарат Даун през септември 2007 г., който ще влезе в орбита около 1 Церера и впоследствие около 4 Веста през периода 2011-2015 г. След това има възможност мисията му да бъде удължена до изследване на 2 Палада.
Предполага се, че от астероидите могат да се извличат материали, които ще се изчерпят на Земята и след време на по-големите от тях да бъдат построени космически бази (колонизация на астероиди). Материали, които са скъпи да бъдат изстреляни от Земята с ракета-носител направо ще се набавят от астероидите.
Номер Име Диаметър (km) Дата на откриванеБележки
8787 Силвия260,916 май 1866Тройна система на астероиди
243243 Ида56×24×2129 септември 1884Посетен от сондата Галилео
S/1993 (243) 1 Дактил1,428 август 1993Луна на Ида
253253 Матилда66×48×4612 ноември 1885Посетена от Ниър Шумейкър
433433 Ерос13×13×3313 август 1898Посетен от Ниър Шумейкър
624624 Хектор10510 февруари 1907най-големият Троянски астероид
951951 Гаспра19×12×1130 юли 1916Посетен от сондата Галилео
20602060 Широн20018 октомври 1977първият открит астероид от групата на Кентаврите
37533753 Крутни510 октомври 1986обикаля около слънцето в орбита, подобаваща на сателит на Земята
41794179 Таутатис4,5×2,4×1,94 януари 1989През 2004 година минава в непосредствена близост до Земята
47694769 Касталия1,8×0,89 август 1989Първият астероид с радарна снимка
52615261 Еврика20 юни 1990от групата на Троянските астероиди Още незатихнала истерията около „края на света” на 21 декември 2012 г., и мрежата отново запрелива от паника, че към Земята се приближават потенциално опасни астероиди.

Например твърди се, че астероидът 2011 AG5 ще се намира на опасна близост до нашата планета през 2040 г. и може да се сблъска с нея.

140-метровият астероид се появи из медиите веднага след откриването му, тъй като е класифициран като потенциално опасен. Впрочем според изчисления се оказва, че вероятността за сблъскването му със Земята през 2040 г. е едва 0,2 процента.

Астрономите от Хавайския университет в Маноа изчислили, че космическото тяло ще прелети на разстояние 890 000 километра, тоест два пъти по-далече, отколкото е Луната до нас. По космически мерки това е доста близо, но не е особено опасно за земните жители.

Обектите, които се приближават на опасно разстояние, повишават риска от сблъсък, затова ги наричат потенциално опасни. НАСА твърди, че вече има в базата си над 4700 потенциално опасни астероида. Изготвено от Мартина Горанова, 12“б“ клас Групи според орбитата
Прието е група от астероиди да се именува на първия открит астероид от групата. Групите обикновено се състоят от сравнително далечно асоциирани обекти, докато семействата са много по-близко обвързани поради факта че са се формирали вследствие на разпадане на по-голям астероид. Метеоритният кратер в Аризона. © NASA
Full transcript