Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Екосистема - същност, видове и продуктивност

No description
by

Rositsa Vasileva

on 27 October 2015

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Екосистема - същност, видове и продуктивност

КАКВО НАРИЧАМЕ ЕКОСИСТЕМА?
При изкуствените екосистеми ще има по-висока продукция, когато видовете са по-малко на брой при звената на консументите. Най-добре е, ако се отглеждат само продуценти, цялата им продукция ще остава за човека, тъй като няма да има естествен кръговрат. Такива екосистеми обаче са нестабилни и бързо се разрушават. Човек отглежда чисти култури от един вид растение, но поради нестабилността на такава екосистема, той непрекъснато трябва да се намесва като я снабдява с торове, вода, да отстранява другите консументи, плевели и т.н. Така добивите от такива екосистеми са богати и остават само за човека.
За теоретичната екология са от голямо значение обобщенията при изучаването на екосистемите:

Стабилността на екосистемата зависи от богатството и разнообразието на видовете в хранителните вериги на биоценозата й
.
Богатите хранителни вериги са стабилни, тъй като цялата продуктивност на растенията се изразходва от другите хранителни звена. Бедните хранителни вериги са нестабилни и част от продукцията остава неизразходвана от консументите.
Вида на хранителните вериги се отразява и върху богатството от видове: при бедни хранителни вериги в началото на сукцесията остава излишна биомаса, а това води до обогатяване с нови видове. Усложняването на хранителните вериги и стабилизирането на екосистемата е естествен процес, породен от наличието на свободна биомаса.
При екологичното равновесие в екосистемата настъпва относителната й стабилност, в хранителните вериги съществува разнообразие от видове и климатичните промени много трудно могат да нарушат кръговрата на веществата.
При богати хранителни вериги, много на брой и с разнообразни видове, цялата продуктивност на отделните хранителни звена ще се употреби от съставящите ги видове. Ако хранителните вериги са бедни и нестабилни, продуктивността няма да се изразходва напълно поради малкото видове.
Стабилността на всяка екосистема е по-голяма, ако повече видове участват в нейните звена. При малък брой и неблагоприятни условия, ако загине някой от видовете, цялата верига прекъсва.
Стабилността на хранителните вериги е пряко свързана със стабилността на екосистемите на Земята.
При непрекъснатото намаляване на материята във всяко следващо звено лесно се обяснява защо най-голямо количество са растенията, по-малък е броят на растителноядните, още по-малък – на хищниците и паразитите
Докато хранителните вериги и мрежи представят качествените промени с материята и включената в нея енергия, хранителните /трофични/ пирамиди представят
количествените промени
. Количествените преноси през различните трофични звена могат да се изразят чрез
числа
,
биомаса
,
енергия
.
Количеството органична материя образувано от зелените растения не се използва изцяло от тях за изграждане на собственото им тяло, а част се разгражда от самите растения за извършване на жизнените им процеси – натрупаната материя е по-малко от синтезираната.

Пример за хранителна верига в ливадна екосистема е: тревата чрез фотосинтеза поглъща от почвата вода, соли и образува органични вещества. Тревата заедно с тези вещества се изяжда от скакалците, които пък са храна за жабите и гущерите, а те се изяждат от птици и змии. Останалите организми, както и всички участници след смъртта си се разграждат от микроорганизми, гъби, червеи и др.
В природата обаче не съществуват хранителни вериги от този тип, с малко видове и еднопосочни.
Веригата от трофични звена в биоценозата, през които последователно преминава хранителната материя, се нарича хранителна верига. Тя започва от биотопа, където са водата, солите, СО2 и др.

Растенията
при фотосинтезата, използвайки слънчевата енергия ги превръщат в органични съединения – въглехидрати, мазнини, белтъци, витамини и се наричат
ПРОДУЦЕНТИ
.
Второто звено в хранителната верига са растителноядните животни - К1 .
Тези животни пък са храна за хищниците К2 и паразитите К3, а всички след смъртта си стават храна на последното звено – РЕДУЦЕНТИте. Същите разграждат остатъците от синтезираната от растенията органична материя отново до вода, соли, СО2.
Всяка екосистема е изградена от биотоп и биоценоза. Те са в такова единство, че се осигурява преминаването на материя и енергия през всички звена на екосистемата – продуцентите, консументите и редуцентите.
Биотопът както и биоценозата са в постоянна връзка със същите съставни части и на други екосистеми. Например кислородът и СО2 не са ограничени само в един биотоп, вятърът разнася частици от почвата на различни разстояния, реките, минаващи през екосистемата непрекъснато отнасят частици. Биоценозата също не е затворена само в една екосистема: птиците прелитат от една екосистема в друга, дребни животни се пренасят от вятъра и т.н. Така екосистемата се явява само относително самостоятелна система.
Редуцентите са организмите, които разграждат и минерализират органичните вещества. Те са микроорганизми, гъби и други хранещи се с мъртва органична материя, като я разлагат до прости, неорганични вещества.
Тази структура на биоценозата в екосистемата извършва процесите на пренос и трансформация на материя, при което се изразходва енергия.
Процесите на трансформация и пренос на материя за протичането на които се изразходва енергия, се наричат функциониране на екосистемата.
Екосистеми.

Същност, структура и функциониране.

1.Същност на екосистема. История на понятието
2.Поддържане на екосистема-трофични групи
3.Хранителна верига и хранителна мрежа
4.Видове хранителни пирамиди:
а/на числеността
б/на биомасата
в/на енергията
5.Динамика и стабилност на екосистемата
6.Сукцесия – видове и причини
7.Климакс на екосистема
План на урока:
Екосистема, достигнала равновесно състояние, което остава постоянно и съответства на климатичните условия е в състояние на климакс.

Климакс се нарича равновесното състояние
.
При достигане на климакс биоценозата се възпроизвежда без да променя видовия си състав дълго време.
Цялата биопродукция на екосистемата по време на климакс се изразходва за поддържане на ценното равновесно състояние
. В различните райони на Земята климаксът се установява в различна степен на развитие: в северните ширини и високите планини – с настъпването на климакс се формират тайгата с иглолостните гори, а още по на север с формирането на тундрата, в тропиците – с формирането на тропичните гори, за нашите ширини – с формирането на широколистните гори.
През сукцесията се извършват няколко последователни смени на биоценозата. Например една изоставена от човека нива в нашите ширини най-напред се покрива с бурени, върху които живеят определени животни. След това бурените биват заместени от постоянни видове треви и храсти, както и с отделни дървета между тях, а с тях и други обитаващи ги животни. Храстите и дърветата растат и се увеличават, което пък променя тревистата растителност и тя се замества от сенкоиздържливи видове. След време това място се превръща в широколистна гора, с характерен за нея комплекс от животни. Така голата нива след години се превръща в гора, която остава относително дълго постоянна, защото видовия състав на биоценозата почти не се променя.
Климакс на екосистема
Вторична сукцесия започва там, където преди това е имало биоценоза, но тя поради пожар, наводнение, човешка дейност и др. е почти унищожена. На мястото на загиналите организми се появяват нови.
Вторична сукцесия
Отразява количеството енергия, съдържащо се на всяко хранително равнище. Тя е най-точна, като всяко следващо звено съдържа по-малко енергия.
Пирамида на енергията
Изразява се чрез числа въз основа броя на организмите в отделните трофични нива. Пирамидата невинаги е правилна: за горските екосистеми е обърната между първо и второ хранително ниво. В тях продуцентите са дървета с големи корони, малко на брой, а заселени и нахранващи многократно превишаващ техния брой растителноядни организми.
Пирамида на числеността
Растителноядните животни приемат определено количество органична материя от растенията, но и те не я използват изцяло за изграждане на собственото си тяло, а част от нея разграждат за своите жизнени нужди – и тук синтезираната материя е по-малко от получената с растителната храна. Явлението се повтаря и на следващите хранителни нива, като на всяко от тях количеството материя намалява не защото изчезва, а защото част се използва от организма за жизнените му процеси. За синтетичните процеси остава по-малко количество, от получената с храната, а с нея се синтезира и по-малко количество за изграждане на тялото. При графичното изразяване на количеството материя в отделните трофични нива, се получават пирамидални фигури – трофични пирамиди.
Скакалците не изяждат в действителност всичката трева, а с нея се изхранват и много тревопасни животни, а и част от тревата остава, изсъхва и умира, като се разгражда от микроорганизми или червеи, хранещи се с гниещи остатъци. Не всички скакалци се изяждат от влечуги и земноводни, някои от тях умират. Същото става и с птиците – хищници на змиите и жабите. Хранителната верига е разклонена: когато пасе, еленът – от второ хранително ниво поглъща например и дребни насекоми и дребни животни от трето хранително ниво. Така се получава сложна система от хранителни връзки между трофичните звена, наречена хранителна мрежа
Поддържането на екосистемите на Земята е възможно поради синтеза и натрупването на слънчева светлина при фотосинтезата от продуцентите, при което непрекъснато се отделя кислород.
Консументите са организмите, които се хранят с готови органични вещества, произведени от продуцентите. Към тях спадат всички животни, част от микроорганизмите, паразитите и насекомоядните растения. Разделят се на първични, вторични и т.н. консументи. Първичните са фитофаги – хранят се само с растителна храна, вторичните се хранят с фитофаги и са хищници – зоофаги, третичните – с хищници /с вторични консументи/ т.е. хищници, които се хранят с хищници.
Поддържане на екосистема, консументи и редуценти
Причините за сукцесията могат да бъдат
вътрешни
или
външни
.
Външните най-често са климатични изменения, които макар и бавно все пак непрекъснато настъпват. Такива промени са настъпили в северното полукълбо след ледниковия период. Затоплянето предизвиква поява на топлолюбиви видове в биоценозите, а студолюбивите остават в северните райони или във високите части на планините.
Вътрешни причини са резултатите от жизнената дейност на организмите, които непрекъснато изменят средата, но непригодната среда става негодна за населяващите я видове и те постепенно се заместват с други.
Причини за сукцесия
Първична сукцесия започва при пълна липса на организми
. Това е възможно например при поява на нов остров в резултат на вулканична дейсност. Тогава върху голите скали няма живи организми. С времето по скалите се заселват лишеи, които с дейсността си разрушават скалите, появяват се мъхове, при заселването на които се създава тънък слой почва. Върху нея се развиват първите първите треви, появяват се насекоми и все по-висши организми. Така се формира екосистемата. Типичен пример за такава сукцесия е остров Кракатау – Индонезия. През 1883г. там изригва вулкан, който потапя по-голямата част от острова, а останалата се покрива с 60м лава. Всички живи организми били унищожени. През 1934г. на същия остров вече се наброяват 880 вида растения и животни
Първична сукцесия
Всяка екосистема е едно цяло от биотоп и биоценоза, със собствен вид, заемаща определено пространство. Във времето обаче екосистемата не е вечна и неизменна. Във времето всяка екосистема има свое начало, преминава определено развитие, стига до стабилно равновесно състояние и накрая загива.

Развитието
на екосистемата се изразява в промяна на биоценозата и до достигане на равновесие –
екологично равновесие
с околната среда
. Изменя се не само биоценозата, като се приспособява към средата, но и самата среда под въздействие на организмите.
Непрекъснатото изменение на биоценозите при формиране на екосистемата се нарича
сукцесия
.
Сукцесията
е непрекъснатата смяна на биоценозите, изграждащи екосистемата, с изменениие на техния видов състав.
Динамика и развитие на екосистемите
Изразява в мерни единици г/кв.м или кг/кв.м количеството на биомасата, съдържащо се в отделните трофични равнища. Този вид пирамиди са по-достоверни, но и тук има изключения. Във водните /океански/ екосистеми продуцентите са фитопланктон с малка биомаса, но бързо възпроизводство, произвеждащи голяма биомаса, достатъчна за изхранване на много растителноядни.
Пирамида на биомасата
Понятието екосистема е въведено за пръв път през 1935г. от английския ботаник Артър Тенеси за означаване на единството от комплекса на организмите и комплекса на абиотичните фактори на средата.
Биоценозата е
живият
компонент на екосистемата. Тя се състои от: растенията и хемосинтезиращите бактерии /продуценти/, произвеждащи органични вещества, животни /консументи/ - хетеротрофни усвояващи органична материя, и микроорганизми /редуценти/ - разграждащи органичните вещества до неорганични.
Въвеждане на понятието
Екосистемата е устойчива система, образувана от биотопа и биоценозата. Организмите, техните популации и съобщества, съществуват само и единствено във връзка със заобикалящата ги среда, тъй като взаимодействието между организмите в биоценозата е възможно само и единствено при едновременното им взаимодействие с абиотичните фактори на средата.
Взаимодействието между абиотични и биотични фактори формира биоценозата и нейния биотоп. Те съществуват неразривно свързани и взаимодействащо си в едно единство – екосистема.
Същност на екосистема
Какво научих
за екосистемите?
биотоп
биоценоза
ЕКОСИСТЕМА
+
=
Full transcript