Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Водещите идеи на съвременните педагогически парадигми

No description
by

Galin Tzokov

on 19 March 2013

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Водещите идеи на съвременните педагогически парадигми

Водещите идеи на съвременните педагогически парадигми Парадигма
Понятието е много характерно за съвременната наука. Парадигма означава: “…научни достижения, изходна концептуална схема, които в течение на определено време дават на научното общество модел на постановка на проблемите и на техните решения”.
Тя е определено виждане за света, доминиращо през определен период; тя дава ориентир за теорията и практиката в дадената област.
антропоцентрична и езотерическа;
социоцентрична и егоцентрична;
дидактоцентрична и педоцентрична;
предмето-центрирана и обектно- и процесо-центирана;
интелектуално-научна и хуманитарно-естетическа парадигми.
АНТРОПОЦЕНТРИЧНА И ТЕОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМИ Конкретно в педагогиката има пет насоки на формиране на различните парадигми, които в различни варианти са съществували в историята на възпитанието. Това са парадигмите:
антропоцентрична и езотерическа;
- социоцентрична и егоцентрична;
- дидактоцентрична и педоцентрична;
- предмето-центрирана и обектно- и процесо-центирана;
- интелектуално-научна и хуманитарно-естетическа парадигми.

- - - .
АНТРОПОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМА.
Възпитанието се разглежда като развитие на човешките качества у човека - хуманистична парадигма.
ТЕОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМА.
При нея, възпитателния процес се строи според религиозната свърхзадача.
За разлика от антропоцентричната хуманистична парадигма, тук постановката е богоцентрична
Вярва се, че Бог е Творец на света и източника на всички блага и истинното познание. Бог е начална и крайна, висша и единствена ценност
Възпитанието е един от значимите фактори в процеса на спасение, способстващ за установяване на взаимоотношения между Бог и човек. То трябва да води до цялостно развитие на личността
СОЦИОЦЕНТРИЧНА И ЕГОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМИ СОЦИОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМА Най-видни представители на Аристотел, Дюи, тоталитарната педагогика (теория за комунистическото възпитание)
ОСНОВНИ ИДЕИ.
Изначалната природа на човека е социоцентрична и колективистична. Човекът е «обществено животно». Детето се ражда егоистично и асоциално, затова задачата на колективното възпитание е да го направи обществено същество. Социоцентричната природа обуславя необходимостта от обществен живот. Счита се, че е водеща колективната борба за по-добро съществуване
Затова индивидът трябва да се подчинява на интересите на групата, колектива и това е условия за неговата пълноценно съществуване.
Първостепенно значение за формирането на личността играят налаганите отвън социални функции и роли
КОЛЕКТИВИСТИЧНА ПЕДАГОГИКА
Социоцентричната концепция служи за основа на колективната педагогика.
Нейна цел е формирането на социални качества на личността, умения за колективистични действия и социално дисциплинарно поведение.
Основно е разбирането, че личността не се развива спонтанно – отвътре на вън, а се формира под действието на преки и косвени външни въздействия на колектива.
ЕГОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМА
Води началото си от Платон, представители Ж.-Ж.Русо, Кант, и др.
Според тази парадигма, природата на човека се определя от всеобщата борба за по-добро съществуване. Егоцентричната природа е градивно начало в човешкия живот, защото инициативата и рискът водят до продуктивност и творчество. Изявява се в свободната воля и действия, както утвърждават самодейността и самостоятелността на отделния индивид.
Целта на възпитанието е единствено развитието на индивидуалните качества на личността.
Уважение на свободата на личността на детето, неговото право на собствен уникален път на развитие.
Личността се развива спонтанно - важно е да се създадат условия за саморазвитието, но също има нужда и от ограничена професионална намеса и подкрепа.
Водещи мотиви за саморазвитието на личността са потребностите и интересите.
индивидуалистичната педагогика
Индивидуалното съзнание е автономно, независимо от колективното.
Ненасилие.
Основният метод е диалогът между учител и ученик: общуване, споделяне, съвет, беседа, изповед
Философският индивидуализъм е основа за появата на индивидуалистичната педагогика, която смята отделното дете само по себе си за цел.
ДИДАКТОЦЕНТРИЧНА И ПЕДОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМИ ДИДАКТОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМА
“ТРАДИЦИОННА ПЕДАГОГИКА”.
Целият педагогически процес се строи по аналогия с процеса на познание (оттам и мнозина я наричат “познавателна”),
Тя е с авторитарна насоченост, консервативност, технологична стереотипност, стремеж към стриктна дисциплина. програмите са точно и стриктно лимитирани, дисциплините са добре обособени една от друга, курикулумът не се съобразява с чувствата на децата.
Нарича се още “видима педагогика” и “производителен” модел педагогика. При него детето трябва да бъде точно ръководено, нарежданията да са ясни и недвусмислени.
ПЕДОЦЕНТРИЧНА ПАРАДИГМА
Ориентирана е към развитие, социализация на човека, към междуличностно общуване, диалог, помощ в личностния ръст;
човек се разглежда като субект на собствения си живот, имащ и реализиращ потребност от саморазвитие
Във фокуса на възпитанието е уникалната цялостна личност, която се стреми към самоактуализация и умее да прави избор в различни жизнени ситуации
следните по-конкретни идеи:
индивидът се намира в центъра на постоянно променящ се свят, като за всеки индивид са значими собствените възприятия на обкръжаващата действителност;
този вътрешен свят на всеки човек не може да е опознат напълно от никой външен човек;
човек се отнася към обкръжаващата действителност през призмата на собственото възприятие и разбиране;
човек се стреми към самопризнание и към самореализация;
Основни принципи на личностно-ориентираната (реформаторска) педагогика:
диалогичност,
дейностно-творчески характер,
насоченост към поддръжка на индивидуалното развитие на ученика,
предоставяне на необходимата свобода за вземане на самостоятелни решения,
творчество, избор на съдържание и техники на учене и поведение.
Педагогически технологии – разбиране, диалог.
ПРЕДМЕТО-ЦЕНТРИРАНА И ОБЕКТНО- И ПРОЦЕСО-ЦЕНТИРАНА ПАРАДИГМИ ПРЕДМЕТО-ЦЕНТРИРАНА (УЧЕБНО-ДИСЦИПЛИНАРНА) ПАРАДИГМА.
Води началото си от постановките на Коменски (класно-урочната система) - свързана е със структурирането на учебното съдържание под формата на предмети (дисциплини) – история, химия, физика и пр. По този начин се счита, че може да се създадат условия за системност в образованието. Може да се осигури и високо качество на преподаването, тъй като учителят се специализира в определена насока.
ОБЕКТНО- И ПРОЦЕСО-ЦЕНТИРАНИТЕ ПАРАДИГМИ. Свързани са с изучаването на обекти и процеси
Идеята е да се възпроизвеждат реални отношения на човек със заобикалящия го свят. Силно се стимулират възможностите за трансфер на знания
Водещ в педагогическия процес е ученикът, неговата активност е определяща за крайния резултат.
Възпитателят (Учителят) е треньор, инструктор, фасилитатор. Оценката на достиженията е насочена към формиране на умения за самооценка и съставяне на пакети за оценяване (портфолио).
ИНТЕЛЕКТУАЛНО-НАУЧНА И ХУМАНИТАРНО-ЕСТЕТИЧЕСКА ПАРАДИГМИ ИНТЕЛЕКТУАЛНО- НАУЧНА ПАРАДИГМА.
Изразява се в разбирането, че светът е съвкупност от факти и техните отношения, организирани по определен начин.
Образованието и възпитанието трябва да “наситят” човека с информация за обкръжаващия го свят, да му дадат “необходимите сведения”.
Формирането на хуманистичното начало се предполага, но като следствие от усвояването на тази информация.
ХУМАНИТАРНО-ЕСТЕТИЧЕСКА ПАРАДИГМА.
Светът е човешка способност за преживявания, за художествено-творческо възприятие.
Образованието и възпитанието трябва да формират “вътрешния свят” на детето, да му открие богатството на реалността и да го научи да преживява тази реалност
Full transcript