Introducing
Your new presentation assistant.
Refine, enhance, and tailor your content, source relevant images, and edit visuals quicker than ever before.
Trending searches
Умозаключение
132
УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тема 8
Страница 74
Презентация
Изработена от Ива Атанасова
09.06.2017
Определение
Определение
01.
Умозаключението е форма на мисленето, при която се извежда ново знание по определени правила от вече притежавано знание.
А)Предпоставки
Б)Правила
2.Структура
Структура
В)Извод
Предпоставки
А
Предпоставки
Предпоставките могат да са едно, две или повече съждения. Приема се обикновено, че тяхната истинност е установена и доказана, но те могат да бъдат и неистинни.
А
Правила
Правила
Б
Правилата са тези, по които от предпоставките се извежда ново знание. Тези правила трябва да бъдат спазени, в противен случай умозаключението няма да бъде правилно, а изводът ще бъде невалиден.
Извод
Извод
В
Изводът е този, който чрез правилата, следва необходимо от предпоставките.
1. Ако имаме истинни предпоставки и са спазени правилата на умозаключение, то имаме истинно ново знание.
2. Ако предпоставките не са истинни и правилата не са спазени, то ние сме наясно, че никакво ново знание не сме постигнали.
3. Неистинни предпоставки и спазени правила. Изводът е правилен, но истинността му не може да се установи по логически път.
4. Истинни предпоставки и неспазени правила. Изводът е истинен, но по-късно се разбира, кои правила в този вид умозаключение не са спазени.
А)Традуктивни умозаключения
Б)Дедуктивни умозаключения
3. Видове умозаключения
Видове умозаключения
В)Индуктивни умозаключения
А)Традуктивни умозаключения
- Главна особеност на този вид умозаключения е тази, че предпоставките и изводът имат еднаква степен на общност.
А)Традуктивни умозаключения
- Към традуктивните умозаключения спадат и умозаключенията основани на причинно-следствени връзки, при които следствието се превръща в причина(условие) за появата на друго явление и т.н.
Примери
- x=y и y=z, следователно x=z
Примери
- A е причината за появата на B, а то, от своя страна, е причина за появата на C, а C предизвиква D, то следователно може да се умозаключи, че A е причина за появата на D.
Б)Дедуктивни умозаключения
- При дедуктивните умозаключения мисълта се движи от общото знание в предпоставките към частния случай в извода. Предпоставките имат по-общ характер, отколкото извода.
Примери
- Всички цветя са растения.
- Всички рози са цветя.
- Всички рози са растения.
- Всички тигри са от семейство котки.
- Всички тигри са хищници.
- Някои хищници са от семейство котки.
Примери
Силогизъм
Първата предпоставка на силогизма се нарича голяма предпоставка и съдържа понятие, което е винаги предикат в извода, а субектът от извода се съдържа във втората предпоставка.
Понятието, което присъства в двете предпоставки, но го няма в извода се нарича среден термин и именно чрез него се извършва умозаключението. За да може да се извърши умозаключение, този среден термин трябва да се обмисля в пълния му обем, с всички явления, които обозначава, поне в едната предпоставка. Само така се осъществява връзка.
Силогизъм
Ако А, то Б.
Друг вид дедуктивни умозаключения са основани на импликацията. Като се използват нейните свойства, може да се направи извод за конкретен случай чрез потвърждаване на условието или отричане на следствието.
Ако А, то Б.
Отричаме наличие на Б.
Следователно не е налице А.
Ако А, то Б.
Наблюдаваме А.
Следователно Б.
Ако А, то Б.
В)Индуктивни умозаключения
В)Индуктивни умозаключения
Като своеобразно отрицание на дедукцията, в търсене на нов метод на научното познание, философите стигат до изследване и разработване на методите на индуктивното умозаключение. Тръгва се от изследване на частния случай, за да се изведе ново знание за общото, повтарящо се. Първоначално от Франсис Бейкън, след това от Дейвид Хюм, Джон Стюарт Мил и др.
4. Методи на Джон Мил
А)Метод на сходството
Б)Метод на разликата
Методи на Джон Мил
В)Метод на съпътстващите изменения
Г)Метод на остатъците
Джон Стюарт Мил
А)Метод на сходството
А)Метод на сходството
Метод на сходството, или метод на повтарящия се фактор, може да се приложи пълноценно, когато наблюдаваме множество повтарящи се следствия. Ако този метод не е подкрепен от останалите, се стига до вероятностни умозаключения.
Б)Метод на разликата
Методът на разликата се прилага най-малко към две сходни ситуации, като се стараем да запазим всички останали условия еднакви, а премахнем само едното от тях, за което предполагаме, че е причина за наблюдаваното явление.
Б)Метод на разликата
В)Метод на съпътстващите изменения
В)Метод на съпътстващите изменения
Сходен с втория метод е третият - метод на съпътстващите изменения. При него отново можем да имаме контролни групи и да владеем процеса, като поддържаме всички условия постоянни, с изключение на едно, което увеличаваме или намаляваме.