Възрожденски театър и драма

ВЪЗНИКВАНЕ

Драмата възниква V век пр. Хр. в Древна Гърция

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ

• Продължителността е около час и половина
• Малко на брой сюжетни линии
• Мястото на действие често не се променя
• Създава се конфликтна ситуация, която трябва да бъде разрешена
• Един и същи персонаж се играе от различни актьори в различни постановки, за да се интерпрeтира по различен начин образът му

ДРАМАТИЗИРАНИ ДИАЛОЗИ –

НАЙ-РАННИ ПРОЯВИ НА СЦЕНИЧНО ИЗКУСТВО

● Появяват се в началото на 40-те години на ХІХ век

● Публикуват се във вестниците и списанията

● Неофит Бозвели – автор на първия диалог „Мати Болгария“

● Училищните диалози

– предназначени за училищни тържества

– често пъти са преводи от гръцки

– на достъпен, близък до говоримия език

– на актуални теми

– Добри Войников, П. Р. Славейков, Христо Ботев

Училищните диалози (най-много е написал Добри Войников) имат за цел да пробудят национално самосъзнание и самочувствие, да коментират философски категории като добро и зло, истина и лъжа.

ПЪРВИ ПРЕВОДИ НА ДРАМАТУРГИЧНИ ТВОРБИ

● 40-те години на ХІХ век – възприемат се като четива

● интерес към сантиметалната литература

● побългаряване на чуждите произведения

– преиначаване на оригинала съобразно българските условия

– промяна на имената с български, както и на характера на героите

"Михал Мишкоед" и "Многострадална Геновева" поставят началото на театъра в България. Те не слизат от училищните сцени. Дълго време влияят не само върху публиката, но и върху търсенията от областта на драматургичното дело. Те съвпадат с предпочитанията и потребностите на различни обществени слоеве.

"Михал Мишкоед" и "Многострадална Геновева"

Основната тематика е свързана с историческото минало, с борбата срещу влиянието на чуждите култури, а също и с моралните въпроси на съвремието.

Основна тематика

РОЛЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Сцената на читалищния възрожденски театър, изравнена с нивото на зрителната зала, ясно изразява синтеза между примитивно и модерно в търсенията на първите български театрали. Все още театърът няма отделено свое публично пространство. Той е част от колективната емоция на зрителната зала.

ПОЯВА НА ДРАМАТУРГИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

Непосредствено сред Кримската война, видимо напредва през 70-те години на XIX в.

Любен Каравелов

Христо Ботев

Васил Друмев

Добри Чинтулов

ПЪРВИ ТЕАТРАЛНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Първото завършено и оригинално драматургично произведение в българската литература е „Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов. Написана по действителен случай, издадена през 1863 г. Никога не е видяла сцена.

Характерна особеност на всичките първи драматургични опити е фактът, че вземат сюжет от действителността и сякаш без каквато и да е преработка той бива поднесен на зрителите.

Добри Войников

• Роден през 1833г. в Шумен
• Баща му е свещеник, но умира още когато синът му е дете
• Ученик на Сава Доброплодни
• Учи в Цариградския френски колеж за две години
• Връща се в Шумен и става учител, по-късно директор
• Умира на 27 март 1878г. във Велико Търново

Театър

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г.

Изнася първото си представление на 29.01.1866г.

За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси.

Най-известно произведение на Добри Войников е комедията „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на ХХ век.

Криворазбраната цивилизация

Във Войниковата комедия анекдотичното възприемане на темата е подменено с драматично. Защото комедията „Криворазбраната цивилизация“ по същество е драма за подменената идентичност.

Герои

Хаджи Коста:

„За едение време стане, вий се не сте още готови, манджата ви се още неувряла, се тряба да чакам. Седнем на софра, дъщеря ни ... тя се я няма, се има да довършва. От заран насам я няма никаква: да стане и тя с време, като сяко момиче, да земе да полей на баща си, да попримете и поочисти из къщи, да ми приготви кафето, да ми пообърши калеврите.“

С първите си реплики Хаджи Коста оплаква загубената традиция. Софрата, огнището – важните знаци за семейна общност, са разтурени. Домът е напуснат от охраняващата го патриархалност.

Герои

Злата, жената на Хаджи Коста:

„Виж, като си доде от Авропата, какъв са изменил? Поприличал на френче: сякаш не е наш син.“ А Анка „Като са накичи, сякаш не е българка. ...Мяза на съща вранцузойка...“

С нескрита гордост определя децата си като французи. Необузданият стремеж към чуждото е довел до парадокса брат и сестра да не си приличат по родителите, т.е. по „своето“, не само като културна традиция, но и като природа, а тяхната еднаквост да идва от „чуждото“.

Герои

Децата в семейството, Анка и Димитраки:

Анка: „...Да не ми станяше баща. Защо господ не ма е дал дъщеря на един европеец, на един цивилозован баща?“, и Димитраки: „Тъй, Марийке, тъй; ти гледай да са цивилизуваш, па сетне да мож да са откажеш от българщината; защото на света няма по-просто нещо от българката и от българската поезия.“

Недопустимо за всеки морал пък е отричането от родителите, равнозначно на отричане от себе си. Морализаторски авторът отнема честта на обърканото семейство на Хаджи Коста. Войников не може да прости гротескнотж изкривяване на българската идентичност.

Заради по възрожденски търсената поука Войников нарушава правилата на комедийния жанр и съчинява трагичен финал на „Криворазбраната цивилизация“. Вместо модел за българска идентичност, ситуирана във възрожденското настояще, Войников предлага нейния антимодел.

Васил Друмев

• Роден 1940-1942г. в Шумен
• Ученик на Сава Доброплодни
• Взема роля в комедията "Михал"
• Получава стипендия и завършва Одеската семинария
• Тайно отива в Белград по време на Първата българска легия и се запознава с Васил Левски
• Основава Българско книжовно дружество
• Ръкоположен е за йеродякон под името Климент
• Избран е за министър-председател
• Осъден е на 3г. затвор, тъй като участва в борбата срещу Стамболов
• Умира в София през 1901г.

Творчество

• Пише първите си стихове "Светливо слънце ся роди . . . " и "Милно и жално към въсток гледа ... ", които излизат в "Цариградски вестник".
• През 1860 г. написва своята първа повест "Нещастна фамилия".
• Публикува преводи от и през руски език.
• Пише втората си повест "Ученик и благодетели"
• Обнародва и "Мати Болгария" и препечатва от в. "Дунавски лебед" (1861) "Житие и страдания грешнаго Софрония" с интересен предговор и бележки.

"Нещастна фамилия" е първата българска оригинална повест. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение.

Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене.