Introducing
Your new presentation assistant.
Refine, enhance, and tailor your content, source relevant images, and edit visuals quicker than ever before.
Trending searches
Рискът да пораснеш
Рисковата игра е вълнуваща и емоционална игра, в която децата изпробват своите граници и флиртуват с несигурността. Катерят дървета, строят убежища, скиторят, боричкат се. И не само..
Важно е, че не родителите и експертите решават..
.. коя игра носи риск за конкретното дете. По-скоро децата имат нужда от пространство (физическо и ментално), за да определят сами рисковите нива на своята игра - достатъчно вълнуващо и не твърде страшно.
контекст
и рискова игра
"Може да наблюдаваме повишна невротичност или психопатология в обществото, ако децата са възпрепятствани да участват във възрастово адекватна игра."
“Играта е основата ни за свързване и изграждане на връзки, за насърчаване на разбиране и толерантност. В играта ние се учим на доверие, учим правилата на играта. Играта развива креативност и устойчивост. (...) Играта е спойката, която ни държи заедно.”
Isabel Behncke
Играта и спонтанността според Морено са фактори, които не само позволяват на Аза да изрази себе си, но и да създаде ново произведение на изкуството, нови социални или технологични изобретения, нови социални среди. С по-високи нива на спонтанност и игра, личността е по-жизненa, енергичнa и заразителна с ентусиазъм.
"Играта е свободно занимание, което стои извън обичаиния поток на живота като нещо 'на уж' и в същото време въвлича играча интензивно и в пълнота."
Йохан Хьойзинха, Homo Ludens
“Играта е свободно избираемо, лично водено, дълбоко мотивирано поведение, което активно въвлича детето в момента тук и сега.”
National Playing Fields Association (NPFA)
Децата са еволюционно пригодени да се учат на емоционална устойчивост, като играят по рискови, емоционални начини.
В дългосрочен план ние ги застрашаваме много повече, като предотвратяваме такава игра, отколкото като да я допускаме.
Възможно ли е да предотвратяваме една свободно избрана, вълнуваща игра на децата, смятайки я за опасна, пренебрегвайки ползите, които носи?
Способни ли сме да учим естествено ако нямаме естествена среда?
В градски условия ние не израстваме в една общност от мъдри старейшини, подкрепящи възрастни и тумба деца, които тичат наоколо.
Ние сме цивилизовано, високо технологично общество, което поверява грижата за децата на експерти.
Все пак, кооперативната грижа предлага семейство от семейства, племе и хабитат, който да споделим.