Хрущялни риби

Те са предимно морски обитатели, макар че има и видове, които се срещат в сладководни басейни в Южна Америка. Зрението им е слабо развито, но притежават много добре развити осезателни органи.

Хрущялни риби

Акулите чук са семейство акули, характерни с особената, плоска и странично продълговата форма на главата. Предполага се, че са се появили преди 40 милиона години.

Тигровата акула е сравнително голям по размерите си хищник, достигащ на дължина средно около 5 m. Тигровата акула е нощен ловец. Храни се с ракообразни, риби, тюлени, птици, делфини и други по-малки акули. Тигровата акула се счита за една от най-опасните за човек, но атаките, причинени от този вид акули, са изненадващо редки. Живее около коралови рифове, пристанища и водни канали, поради което срещите им с хора са относително чести.

Подклас Акули

Китовата акула е най-голямата акула, а също така най-голямата от живеещите днес риби. Най-големият измерен досега екземпляр е с дължина 12,65 m. Той е уловен през 1949 г. в Индийския океан, край бреговете на Пакистан. Те се хранят с планктон, който филтрират от водата, също така и с мекотели,ракообразни и дребни рибки, но въпреки огромните си размери са напълно безопасни за човека. Устата на китовата акула е широка повече от 2 метра.

Акуловите риби обитават дълбините на морското дъно. По размер са най-различни - има представители, които са съвсем малки (20-25 см), както и гиганти (15-20 м). Те са отлични плувци.

Черноморската акула е вид хрущялна риба. Има шип, разположен на гръбната перка. Очите са издължени и следват извивката на главата. Черноморската акула живее на пасажи, предимно в дънните слоеве. Храни се с дребни риби. Оплождането на този вид става през пролетта. Те са живородни. Раждат до 40 малки. Те са сред най-бавно растящите акули на планетата. Обикновено този вид не е агресивен към хората.

Голяма бяла акула е вид акулова риба, сочена за един от най-големите съвременни представители за целия надразред Акулообразни. На дължина достига до 6 m, а на тегло — до около 2,3 t. Голямата бяла акула е широко разпространена в крайбрежните зони на почти всички океани на планетата. Голямата бяла акула е най-голямата съвременна риба-хищник от високо ниво. Храни се основно с морски бозайници, но напада и някои видове риба и птици. Този вид акули са на първо място в списъка на документирани атаки срещу хора, което я прави и най-опасната за човек, но се счита, че хората не са предпочитана храна.

Мантата e вид скатова хрущялна риба. Наричат я още морски дявол заради израстъците от двете страни на устата, наподобяващи рога. Мантите могат да достигат до 9 m на дължина при тегло около 1 350 kg. Продължителността им на живот е около 20 години. Хранят се с малки рибки и планктон. Разпространен в тропичните води на всички морета и океани.

Морската лисица е хрущялна риба, която се среща и в Черно море. Женският екземпляр е значително по-голям от мъжкия. Тялото ѝ е осеяно с шиповидни костни плочки. Имат и дълги израстъци, с които се залавят за предмети и растения във водата. Морската лисица се храни с дънни риби, ракообразни и мекотели. Преследвайки своята жертва, често се издига и към повърхността. Придвижва се, като размахва гръдните си перки, подобно на крила, и ако се наложи, може да развие доста висока скорост. Когато достигне жертвата, морската лисица плува над нея, обгръща я с перките си и я притиска към дъното, след което я поглъща. През пролетта морската лисица се приближава към брега до дълбочина 10—20 m и отделя до 500 яйца.

Хрущялни риби се наричат древен клас риби, запазили се и до днес.

Скелетът им е изцяло хрущялен. Понастоящем хрущялните риби са едва около 600 - 700 вида.

Групират се на подклас Акули и подклас Скатове.

Скатовете са надразред хрущялни риби, обединяващ морски видове. Тялото на скатовете е широко сплеснато гръбокоремно, приспособило се е за придънен начин на живот. Гръбната им перка се сраства със страните на тялото.

Представители на скатовете, които се срещат в Черно море, са морска лисица и морска котка. Друг представител е мантата, която не се среща в Черно море. Друга група са електрическите скатове, които също не се срещат в Черно море. Известни са 40 вида електрически скатове.

Електрическите скатове са с разширени гръдни перки. Те са известни с това, че са способни да произвеждат електрически заряд, използван за зашеметяване, защита или за ориентиране в околната среда. Много други видове скатове притежават електрически органи, намиращи се в опашката, електрическите скатове обаче имат два големи бъбрекообразни електрически органа, разположени в основата на гръдните перки, от всяка страна на главата им, през които токът преминава от долната към горната повърхност на тялото.

Морската котка е хрущялна скатова риба, срещаща се и в Черно море.Тялото ѝ е ромбовидно, голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип. На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези. При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни. Гръбната му страна е леко изпъкнала, а коремната-плоска. Липсват гръбна и опашна перка. Морската котка е живородна и се размножава през лятото.

designed by Péter Puklus for Prezi

Изработила:

Миглена Спасова

IX Б клас