Счетоводството възниква и се развива предимно в онези държави, в които е добре развита стопанската дейност на хората и търговските връзки със съседите. Като начало на древната отчетност се счита периодът на разпадането на първобитно-общинския строй и зараждането на първите робовладелски държави.
Неговите наченки се откриват в Месопотамия и Вавилон, в древните Египет и Рим. Например в древния Египет се е прилагала система на отчетност, посредством която е осъществяван строг контрол върху използването на земята, строителните материали и работната сила.
Появата на отчетността в древеността се свързва със следните фактори:
- възникването на писменността
- въвеждането на арабските цифри и десетичната система
- разделянето на знанието от алгебрата
- развитието на стокооборота
- разделението на труда
С появата и развитието на първите робовладелски държави, обхватът на отчетността значително се разширява. Робовладелският начин на производство, развитието на производителните сили и производствените отношения пораждат необходимостта от събирането на информация, както за нуждите на държавната власт, така и за целите на управлението на отделните частни стопанства.
В древния Рим счетоводството се е прилагало както в т.нар. частни стопанства, така и по отношение на приходите и разходите на държавата. Това се предопределя от обстоятелството, че в античния Рим са съществували множество дружества и частни стопанства, осъществяващи търговска и финансово-кредитна дейност. Основателят на римската империя Октавиан Август е изисквал воденето на специална книга в която са записвани разходите, свързани с издръжката на армията и флота, броят на населението, както и други сведения, необходими за управлението на римската империя.
Зараждането на системното (двойното) счетоводство става през късното среновековие в италианските градове -републики (Венеция, Флоренция, Генуа), в които през този период се осъществява бурен стопанско-търговски и културен живот. Приема се, че появата му се свързва с наличието на следните предпоставки:
- Частната собственост, тъй като то е насочено предимно към гарантиране интересите на собственика на капитала;
- Писмеността, тъй като първичен етап на счетоводно-отчетния процес е документирането на стопанските операции;
- Капиталът, тъй като без наличието на капитал не би било възможно осъществяването на каквато и да е стопанска дейност;
- Търговията, тъй като посредством счетоводството се създава информация именно за осъществяваната стопанска дейност и без нейното съществуване не би имало смисъл от
счетоводството като информационна система;
- Кредитът, тъй като той опосредства извършването на стопанската дейност и без неговото съществуване, осъществяването й би било твърде затруднено;
- Парите като всеобщ еквивалент, тъй като по счетоводен път се създава информация само за онези стопански факти, явления или процеси, които могат да бъдат оценени в пари;
- Математиката, разглеждана като съвкупност от способи за елементарни изчисления и пресмятания.
В края на XVIII и през XIX век, появата и разрастването на капиталистическите предприятия, усъвършенстването на свободната пазарна търговия и търсенето на различни форми на сдобиване с капитал оказват силно влияние върху развитието на счетоводството - наблюдава се правното разделяне на личното имущество на предприятието и водене на рационално счетоводство.
През този период се поставя началото на научния период в счетоводството.
През този период повечето европейски страни, прилагащи римската правна система, вече имат свои търговски закони и в тях присъстват определени норми, задължаващи търговците да водят търговски книги - кодифициране на счетоводството.
В края на 19в и началото на 20в се обособяват две направления на счетоводството : управленско и финансово.
През 20в се наблюдават следните тенденции в счетоводството:
- Формулиране на общоприети принципи за изготвяне на финансовите отчети, както и законово регламентиране на същите;
- Засилване ролята на комисиите за ценни книжа при регулиране на финансовите отчети
- След 70-те години –първите опити за хармонизиране – директивите на ЕС и международните СС
Късно Средновековие
В древността
История на счетоводството
Капитализъм
Ранно средновековие
С разпадането на римската империя настъпва и края на робовладелския строй. Започва периода на ранното Средновековие, който се характеризира с известен застой в развитието на производителните сили и производствените отношения. Слабото развитие на стопанската дейност и особено на търговията през този период предопределя и известен упадък в развитието на счетоводството. Точността и достоверността на отчетните данни през епохата на Средновековието е доста ниска. До края на XII и средата на XIII век се е развивало т.н. "просто счетоводство" - отразяване на извършените сделки и промени в имуществото, разчетните взаимоотношения, извършените приходи и разходи от хазната.
Независимо от слабото развитие на стопанската дейност през този период, счетоводството запазва своята роля и значение, най-вече при управлението на църковните имоти и събирането на данъците. Църквата има двояко въздействие върху развитието на счетоводството. Първоначално църквата е отричала напълно осъществяването на търговска дейност, като по този начин силно е ограничавала развитието на счетоводството. Впоследствие, църквата постепенно се превръща в крупен търговец и лихвар. В резултат на осъществяваната от нея дейност, църквата придобива собственост върху огромни богатства, които следва да бъдат отчитани и ефективно управлявани. Разнообразните стопански операции, които се осъществяват в църковните институти (получаването на дарения, извършването на търговски сделки, лихварство и др.) дават силен тласък върху развитието на счетоводното изкуство през средните векове - развива се т.н. "камерално счетоводство".
21 век
3 000 пр. Хр.
12 -13 век
19 век
9 век пр.Хр.
Близкото минало
Робовладелски строй
Благодаря за вниманието!
Източници:
1.Генов, Г., Ф. Филипова и Г. Тодоров, Теория на счетоводството
2.Стефанов, Св., Лекционен курс
3.Интернет