РУСИЯ И СССР МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ 1919 -1939

Февруарска революция

Февруарска и Октомврийска революции 1917 г.

Февруарската революция от 1917г. е антимонархическа революция в Руската империя, в резултат на която е свалена монархията и е установена република. Февруарската революция е следствие на неуспехите на руското управление в Първата световна война, както и недоволството от начина на управление на цар Николай II. Властта е разклатена от поредица драматични събития и скандали. Най-важното от тях е Кървавата неделя през 1905г., запомнена с разстрела на демонстранти в Санкт Петербург.

Революцията започва в началото на месец февруари с проредица от стачки и демонстрации на работници поради икономическата криза. На 18 февруари(стар стил) обявява стачка най-голямата фабрика Путиловският завод в целия град. На 23 февруари работници излизат на политическа демонстрация и скандират: „Хляб“, „Долу войната“ и „Долу самодържавието“, завършва с много човешки жертви. На 25 февруари стачката прераства във всеобща. Царят изпраща телеграма със заповед войската да потуши размириците. Офицери и полицаи откриват стрелба. Спешно трябва да се сформира ново правителство. На 27 февруари революцията побеждава. Първият е Петроградският съвет, оглавен от Изпълнителен комитет. Комитетът поема функцията за опазване на обществения ред и снабдяване на населението с продоволствие, подкрепено от въоръжените народни маси. Първата заповед на Комитета е за демократизиране на армията. Същевременно е сформиран Временен съвет към Думата, който да сформира ново правителство. По-късно царят и семейството му са арестувани и след близо година са жестоко убити по времето на „червения терор.

Властта е оглавена от княз Георги Лвов. Временното управление е съюз от либерали и социалисти. Временното правителство се проваля. Петербургският съвет и други съветски движения във всички големи градове се противопоставят на министър-председателя Керенски. Неспособността на Временното правителство да излезе от кризата предизвиква „Августовския пуч“. Накрая Керенски се оказва безпомощен пред проблемите на Русия. Притиснат е отдясно от аферата Корнилов и отляво от болшевиките. По този начин се стига до Октомврийската революция.

Гражданска война

Гражданска война в Русия 1918 – 1921 г.

Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г. представлява военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.

Сред най-важните причини за Гражданската война в Русия в съвременната историография обикновено се отличава наличието на социални, политически и национално-етнически напрежения. На първо място стои въпросът за излизането на Русия от Първата световна война, както и аграрният въпрос.

Избухват въстания в Москва, Ростов на Дон, Новоросийск и Екатеринослав през 1918 г.

През февруари 1922 г. частите на Червената армия преминават в настъпление в Далечния изток на Русия. Те отхвърлят предните части на противника и на 10 февруари предприемат щурм на Волочаевската позиция. Три денонощия при температури от минус 35-градуса и дълбока снежна покривка червеноармейците непрекъснато атакуват противника. Накрая отбраната му е сломена. На 14 февруари Червената армия заема Хабаровск. Белогвардейците отстъпват зад неутралната зона под прикритието на японски войски. През септември 1922 г. белите отново се опитват да преминат в настъпление, но са разгромени.

Създаване на СССР

Създаване на СССР и Сталинизъм

Първата социалистическа държава в света е създадена 1922г. и се разпада 1991г.. Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917г. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република и започва война между революционните „червени“ и контрареволюционните„бели“.

През 1922г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики: Руската, Закавказката,Украинската и Белагруската в единен Съюз на съветските социалистически републики,накратко Съветски съюз.

След смърта на Ленин през 1924г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата началото на 20-ти век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чриз масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани.

Сталинизмът като машина на терора се различава от Ленинската версия за преследване на народните врагове. При Ленин враговете са извън партията докато при Сталин враговете са вътре в партията.

Главното ново учение на Сталин е теорията на увеличаване на класовата борба след комунистическата революция. Според тази теория с въвеждането на диктатурата на пролетариата класовите противоречия не намаляват, а се увеличават, тъй като бившата буржоазия все по-агресивно се бори за възстановяване на капитализма, но не в рамките на антикомунистически партии, а под формата на фракции вътре в комунистическата партия. Този принцип е основният идеологически аргумент в полза на големия терор по времето на управлението на Сталин.

Икономическа политика

Икономическа политика на СССР

След смъртта на Ленин през 1924 г. икономическите реформи на Сталин (насочени към пълно одържавяване на средствата за производство) превръщат Съветския съюз в първата държава в света с планова икономика.

Благодарение на строгия държавен контрол СССР в рамките на съществуването си се превръща от една от най-бедните селскостопански европейски държави . Държавният апарат осигурява на гражданите работа и безплатно всички най-необходими услуги, като тези в здравеопазването и образованието. В резултат на това СССР успява до самия си край да поддържа приемлив стандарт на живот за населението, макар и под нивото на развитите капиталистически държави. Съветската планова икономика се дирижира от Държавната комисия по планиране – Госплан. Тя отговаря за разпределението на ресурсите и определя количествата продукти, които трябва да се произведат в рамките на 5-годишния план.Особеностите на съветската икономика в крайна сметка довеждат до значително забавяне на икономическия растеж.

През периода на застой пренебрегването на леката промишленост и търсенето на потребителски стоки постепенно довеждат до спад в държавните приходи, което от своя страна ограничава инвестициите в останалите сектори.

Постепенното изоставане на съветската икономика се дължи и на огромния бюрократичен и партиен апарат. Започват да се произвеждат неадекватно големи количества от определени продукти, създавайки излишък, а други остават в дефицит (най-вече потребителските стоки). По този начин съветската икономика прогресивно започва да се изтощава, докато не достига критична точка и се оказва неспособна да задоволява голяма част от нуждите на съветските граждани.

Допълнителни въпроси

1. Кое е заглавието на повестта на Джордж Оруел, в която писателят описва октомврийската революция и сталинизма?

„Фермата на животните“

2. Кое е името на животното, в което е въплътен образът на Й. В. Сталин? Към кой животински вид принадлежи той и неговите поддръжници? Защо според вас авторът е избрал именно този животински вид?

Вероятно името на животното, в което е въплътен Сталин е Наполеон, енергично младо прасе. Великия главоначалник в приказката е дълголетното прасе „Старият майор“, наподобяващ на Ленин или Маркс. Всички комунистически лидери са представени като прасета. Масите, които сляпо ги подкрепяли са описани като блеещи овце. Работна класа се състояла от бъхтещи се по цял ден коне и магарета. А политическата полиция са озлобени кученца с промити мозъци. Това е "Фермата" на Джордж Оруел, представил и осмял тоталитарните системи по много оригинален начин.

Авторът е избрал точно този животински вид, защото обикновенно прасетата са използвани като символи на подигравка или като описание на образа на врага. Именно и зареди това книгата също е наричама „роман против Сталин“.