Introducing
Your new presentation assistant.
Refine, enhance, and tailor your content, source relevant images, and edit visuals quicker than ever before.
Trending searches
Франсоа Мари Аруе – известен повече с псевдонима си Волтер – е най–видната фигура на френското Просвещение.Поет, драмописец, есеист, романист, автор на разкази, историк и философ, Волтер е пасторът на свободомисленето и либерализма.
Роден е през 1694 г. в Париж. Произхожда от буржоазно семейство и баща му е бил юрист. Още като млад започва да се слави с остроумието си, с ноходчивите си вицове и сатирични стихове
През целия си живот Волтер се стреми
към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето презрение към народа, но от друга страна не успява да избегне преследванията на властите, като прекарва известно време в затвора и дълги години в изгнание извън Париж и дори в чужбина. Отделящ внимание на материалното си състояние, той натрупва значително богатство, Волтер е невеоятно продуктивен писател - всичките му произведения надхвърлят 30 000 страници.
Престоят на Волтер в Англия се оказва важна повратна точка в живота му. Той се научава да говори и чете английски и се запознава с творбите на знаменити англичани като Джон Лок, Франсиз Бейкън, Исак Нютон и Уличм Шекспир. Най-силно впечатление оставя у него британската политическа система. Английската демокрация и личните свободи са в рязък контраст с познатите му политически условия във Франция
Волтер винаги е бил убеден привърженик на религиозната търпимост. Когато наближава седемдесетте, във Франция възникват няколко особено фрапантни случая на преследване на протестанти. Възмутен и вбесен, Волтер се посвещава на интелектуален кръстоносен поход срещу религиозния фанатизъм. Написва много политически брошури, с които се противопоставя на религиозната нетърпимост. Започва да завършва всичките си лични писма с думите “Изкоренете тази гадост". За Волтер "тази гадост" е религиозният шовинизъм и фанатизъм
Едно от неизкоренимите му убеждения е вярата му в необходимостта от свобода на словото и на печата. Често му се приписва мисълта: "Не одобрявам това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го казваш".
Друг ръководен принцип на Волтер е свободата на религията. През целия си живот той неотстъпно се противопоставя на религиозната нетърпимост и гонения. Макар че вярва в Бога, той не понася религиозните догми и постоянно застъпва гледището, че организираната религия е по същество шарлатания.
Волтер не е учен, но се интересува от науката и твърдо подкрепя емпиричните възгледи на Франсиз Бейкън и Джон Лок. Освен това той е сериозен и задълбочен историк. Едно от най-забележителните му произведения е неговото универсално "Съчинение за нравите и духа на нациите".
До голяма степен Волтер е заимствал идеите си от Джон Лок и Франсиз Бейкън, преповтарял ги и ги популяризирал. Но благодарение преди всичко на неговите произведенич идеите за демокрация, религиозна търпимост и свобода на мисълта се разпространява из цяла Франция, а оттам – и в по-голямата част от Европа.
Днес Волтеровите произведения почти не се четат с изключение на "Кандид". Но през XVIII век те са имали широката читателска публика, което означава, че Волтер е играл голяма роля в промяната на обществения климат, която накрая довежда и до Френската революция. При това неговото влияние не се ограничава само да Франция. Американци като Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън и Бенджамин Франклин също са запознати с произведенията му и много от Волтеровите идеи стават част от американската политическа традиция.