Приобщаващо образование

Определение за приобщаващо образование:

Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.

Основни функции на координатора:

1. обсъжда с учителите в групата в детската градина или с класните ръководители и с учителите, които преподават на съответните ученици, техните наблюдения и анализи по отношение на обучението, развитието и

участието на деца или ученици в дейността на групата или класа;

2. координира дейността на екипите за подкрепа за личностно развитие, включително работата им с родителите;

3. координира предоставянето на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие;

4. организира и координира дейностите във връзка с провеждането на събеседването и насочването на детето в определена подготвителна група или в определен клас, при приемането им за обучение в детска градина или училище.

Ранно оценяване на потребностите от подкрепа за личностно развитие

То включва:

1. ранно оценяване на развитието на детето и на риска от обучителни затруднения;

2. определяне на необходимост от допълнителни модули за децата, които не владеят български език;

3. определяне на необходимост от извършване на оценка от екип за подкрепа за личностно развитие на индивидуалните потребности за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на детето при:

а) затруднения във физическото, познавателното, езиковото, социалното, сензорното, емоционалното и творческото развитие на детето спрямо децата от същата възрастова група;

б) наличие на рискови фактори и обстоятелства в средата на детето;

в) наличие на хронични заболявания, които възпрепятстват обучението и включването на детето в дейността на детската градина;

г) наличие на изявени силни страни на детето в областта на изкуствата и спорта.

ОБЩА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ:

Общата подкрепа за личностно развитие в училището е насочена към всички ученици в класа и гарантира участието и изявата им в образователния процес и в дейността на училището.

Тя включва:

1. екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти;

2. допълнително обучение по учебни предмети;

3. допълнително консултиране по учебни предмети;

4. кариерно ориентиране на учениците;

5. занимания по интереси;

6. библиотечно-информационно обслужване;

7. грижа за здравето;

8. осигуряване на общежитие;

9. поощряване с морални и материални награди;

10. дейности за превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение;

11. дейности за превенция на обучителните затруднения;

12. логопедична работа.

ОЦЕНКА НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ

Допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците се предоставя въз основа на извършена оценка на индивидуалните им потребности.

За извършването на оценката родителят представя следните документи:

1. заявление до директора;

2. статуси от проведени предварителни изследвания и консултации - психологични, логопедични, медицински, както и становище от специален педагог - при наличие на такива, в зависимост от потребностите на ученика;

3. всички документи, съдържащи информация за здравословното състояние и социалното положение на детето, документи, издадени от съда, както и други документи, които имат отношение към обучението и образованието на детето или ученика, включително документи от детската градина, при наличие на такива;

4. протокол от специализирана по профила на заболяването лекарска консултативна комисия и/или решение на териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), и/или на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) с приложена лична амбулаторна карта, съдържаща информация за проведени изследвания, консултации, епикризи и други, които удостоверяват заболяването - при деца и ученици с хронични заболявания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ

Допълнителната подкрепа за личностно развитие според вида си е краткосрочна или дългосрочна. Краткосрочна е подкрепата се предоставя за определено време в процеса на предучилищното и училищното образование, като за ученици със специални образователни потребности обхваща период от минимум една учебна година до максимум края на съответния етап от степента на образование. Дългосрочна е подкрепата обхваща повече от един етап от степента на образование, повече от една степен на образование или е за целия период на обучение на ученика в училището.

Допълнителната подкрепа за личностно развитие се реализира от училището чрез план за подкрепа. Родителят е запознат с плана за подкрепа и е длъжен да оказва съдействие за изпълнението му. Работата с ученик по конкретен случай е метод, който цели гарантиране на индивидуален подход при предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие. Работата по конкретен случай се осъществява от екипа за подкрепа за личностно развитие при съгласуване и координиране на действията му с водещия на случая в ОЗД.

Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

1. работа с дете и ученик по конкретен случай;

2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;

3. осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти;

4. предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания;

5. ресурсно подпомагане.

Работата по конкретен случай включва:

1. формулиране на случая;

2. оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика;

3. определяне на цели и действия, насочени към детето или ученика;

4. изготвяне на план за подкрепа;

5. взаимодействие и работа с подкрепящата среда;

6. оценка на резултатите.

Екипът за подкрепа на личностно развитие на ученика изпълнява и следните функции:

1. определя необходимия инструментариум за извършване на оценката на индивидуалните потребности на ученика и определя правила за работата си;

2. проучва документите и информацията за ученика;

3. обсъжда проведената оценка и наблюденията на всеки член от екипа и формулира общо решение за предоставяне на допълнителна подкрепа в протокол от заседанието;

4. информира директора на училището за взетото решение за предоставяне на допълнителна подкрепа;

5. определя вида и формата на обучение на ученика въз основа на оценката на индивидуалните му потребности;

6. до един месец от извършването на оценката на индивидуалните потребности при необходимост разработва индивидуални учебни планове и програми по един или повече учебни предмети за ученици със СОП;

7. до един месец от извършването на оценката на индивидуалните потребности разработва индивидуални учебни планове и програми за ученици със СОП и с множество увреждания; в случай че учениците се обучават в центрове за специална образователна подкрепа, индивидуалните учебни планове и програми се разработват в сътрудничество между училището и центъра за специална образователна подкрепа;

8. проследява напредъка в развитието на ученика два пъти през учебната година и при необходимост внася промени в плана за подкрепа и в индивидуалните учебни програми след информирано писмено съгласие на родителя, който е длъжен да оказва съдействие за изпълнението на плана за подкрепа на детето или ученика;

9. извършва консултативна дейност с учениците, с учителите, с родителите за приемане и приобщаване на учениците със СОП;

10. изготвя доклади за дейността на екипа до директора на училището, съответно в 7-дневен срок след края на първия учебен срок и в 10-дневен срок след края на втория учебен срок на учебната година.

Общообразователната подготовка

се осъществява в хода на цялото училищно обучение и обхваща следните адаптирани за ученици с нарушено зрение и множество увреждания групи ключови компетентности:

Общообразователната подготовка

се осъществява в хода на цялото училищ...

1. основни компетентности в областта на българския език, умение за общуване - вербални и невербални начини за комуникация;

2. фрагментарни умения за общуване на чужди езици - вербални и невербални;

3. елементарни математически представи и понятия;

4. елементарни познания в областта на природните науки и технологиите;

5. фрагментарна дигитална компетентност;

6. умения за учене;

7. умения за социализация, социални и граждански познания;

8. възможности за вземане на решения и за прилагането им;

9. културни познания и умения за изразяване чрез творчество;

10. нагласи за здравословен начин на живот и спорт.

Ученикът в центъра на

обучителния процес

Учителят умее да:

- разпознава различните стилове на учене и адаптира преподаването си спрямо тях;

- „улавя“ навреме обучителните трудности и се стреми да осигури съответната подкрепа;

- насърчава свободата и самостоятелността на учениците като им предоставя избор от различни „формати“ на работа и представяне;

- демонстрира достатъчно високи очаквания към учениците;

- следи динамиката в класа и култивира атмосфера на взаимна подкрепа и екипност;

- направлява и адаптира учебния процес спрямо потребностите на учениците.

Ученето е:

- работа на учениците;

- фокус върху процеса, колкото

и върху съдържанието;

- споделена отговорност;

- съвместна работа.

Ученикът има възможност да:

- участва активно в процеса на учене;

- избира по какъв начин да се обучава;

- получава индивидуална подкрепа;

- знае какви са очакванията към него и да получава редовна обратна връзка;

- работи в екип със съучениците си;

- демонстрира знанията си по най-подходящия за него начин.

Шест принципа на приобщаващото преподаване:

МУЛТИСЕНЗОРНО ПРЕПОДАВАНЕ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

ПРИСПОСОБЯВАНЕ

АКЦЕНТ ВЪРХУ СИЛНИТЕ СТРАНИ И ИНТЕРЕСИ

УЧЕНЕ ЗА УЧЕНЕТО

СЪЗДАВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПОЗИТИВНА ОЦЕНКА

ПРИОБЩАВАЩОТО УЧИЛИЩЕ

Три основни измерения:

ПОЛИТИКИ

ПРАКТИКИ

КУЛТУРИ

100% ПРИОБЩАВАНЕ

Кои са практиките и процедурите, които трябва да са налични, за да кажем, че съответният елемент присъства на 100% в дадено училище?

3. Детска закрила

3.1. Налице е ясно регламентирана и разписана (стъпка по стъпка) процедура за докладване, чрез която персоналът може да съобщава за опасения и инциденти, свързани със закрилата на детето, която е в съответствие с националното законодателство.

3.2. Училището има процедура за подбор на педагогически и непедагогически персонал, отчитаща принципите на детската закрила.

3.3. Съществува кодекс за поведение), който ясно указва кое поведение на възрастни спрямо деца и деца спрямо деца е приемливо и кое не е.

3.4. Училището разполага с политика за закрила и безопасност на учениците и я прилага.

3.5. Училището гарантира еднакво право на закрила на всички ученици.

3.6. Решенията и политиките, свързани с безопасността и закрилата в училището се консултират с учениците и с техните родители.

4. Партньорство с родителите

4.1. Учителите провеждат фокусирани (с ясна цел) индивидуални разговори с родителите, които могат да имат различни цели, всеки път, когато това е необходимо, с честота, която би улеснила постигането на поставената цел.

4.2. Училището е среда, която създава равни възможности за включването на родителите, независимо от техния етнос, религия, социален статус или друга тяхна отличителна характеристика.

4.3. Училището е среда, която създава възможности за включването на родителите в различни инициативи, събития, клубове и други формати.

2. Педагогически практики

2.1. Учителите разпознават своевременно обучителни трудности и идентифицират силните и слабите страни на всяко дете, като използват за това различни инструменти и подходи.

2.2. Учителите прилагат традиционни, мултисензорни и интерактивни методи на преподаване, основани на предварително събраната информация за всеки ученик, за да отговорят на разнообразните потребности на учениците

2.3. Учителите работят активно, с всички ученици (в т.ч. и с учениците с нужда от допълнителна подкрепа), адаптират учебния материал, когато това е необходимо, вземат предвид обратната връзка на всеки и имат високи очаквания към индивидуалния напредък на всяко дете

2.4. Учителите използват диференцирани подходи за оценяване на постигнатите резултати и ги съобразяват със стиловете на учене на всяко дете; учителите предварително споделят с учениците и родителите критерии за оценяване и своите очаквания

2.5. Учителите работят в екип регулярно при взимането на решения и планирането на работата си с учениците, които имат нужда от допълнителна подкрепа.

2.6 Учителите подреждат класните стаи, по начин, който да отговори на разнообразните стилове на учене на всички ученици (в т.ч. учениците с обучителни трудности) и на конкретните методи на преподаване (подредбата на чиновете, комбинациите от цветове и форми в интериора, тематични „центрове“, кътове за самостоятелна работа, обучителни материали – таблици, диаграми, правилата на класа, свидетелства за различни постижения по стените)

2.7. Учителите насърчават изграждането и поддържането на позитивна атмосфера, толерантност и екипен дух в своите класни стаи.

1. Училищното управление:

1.1 Училището има разписана, споделена визия, с ясен фокус върху изграждането на приобщаваща, достъпна и подкрепяща за всички деца и възрастни училищна среда

1.2 Училището има разписана споделена визия за ролята и мястото на родителите (гости, доброволци, съмишленици, партньори) в него.

1.3 Училището отделя целенасочено ресурси и време за изграждане на култура на толерантност, екипност и участие, ориентирана към постигане на напредък с всяко дете.

1.4 Училището има ефективна квалификационна програма, насочена към повишаване на капацитета, ефективността и увереността на учителите да разпознават и подкрепят различните образователни потребности на децата в класната стая.

1.5 В училището са въведени работещи политики и програми, насочени към превенция и ранна идентификация на обучителни трудности при всички ученици

1.6 Училището осигурява разнообразни възможности и форми на допълнителна подкрепа за педагогическия и административния персонал.

Принципи на работа при прилагане на метода

1. Всички в училищния екип да са убедени и ангажирани с идеята за промяна на училищната среда.

Тук ключова роля има директора. Той създава у екипа чувство за неотложност по отношение на промяната, да внуши, че промяната в начина на работа е наложителна, тъй като поддържането на статуквото може само да навреди. Екипът трябва да е убеден в смисъла и ползата от това да възприеме нов подход на работа.

2. Принцип на екипната работа.

Всеки член на екипа трябва да знае какво се очаква от него, да знае каква е неговата роля и как тя се свързва с ролята на останалите. Екипната работа е важна не само за по-доброто планиране и координиране на дейностите, а и защото всеки член на екипа носи уникален опит и знание, които трябва да бъдат оползотворени за постигане на крайната цел.

3. Всички основни решения да се взимат на базата на данни.

Това помага за избирането на приоритети на работа както и за насочването на усилията и на ресурсите на училището в правилната посока. Данните могат да бъдат количествени и качествени.

Добрите практики на ефективния екип

Кооперативност и съвместна работа

Добра комуникация

Конфликтите се обсъждат открито, а на грешките се гледа като на възможност за развитие

Ефективна работа с останалите екипи

Ефективно планиране и разпределение на ресурсите

Условия на подкрепа и доверие

Добре дефинирани и разпределени роли

Ясни цели

Ефективен лидер/координатор/отговорник