Познатото и непознатото Габрово: на фокус
Народно читалище „Априлов-Палаузов
Фотографи на Маршрут 2:
Мост „Под игото”
Местоположение: пл. „Възраждане“
Кратка информация: На 30 март 1908 г. е положен основният камък на сградата. Тя е тържествено осветена на 31 декември 1922 г. Сградата е дело на арх. Никола Лазаров. От ноември 1960 г. до септември 1963 г. се извършва преустройство и модернизиране по проект на арх. Карл Кандулков.
През 2011 г. на фасадата на сградата е поставена паметна плоча с барелеф: „Дядо Миню Попа 1827 – 1911 от с. Боженци. Основен дарител за изграждането на читалищната и театралната сграда, построена с даренията на родолюбиви българи. Дарителството е разликата между пестеливост и скъперничество“.
Народно читалище „Априлов – Палаузов” е едно от първите читалища в България – създадено през 1861 година.
Местоположение: мост над р. Янтра до паметника на Рачо Ковача
Кратка информация: През 1749 година е изграден първият каменен мост в Габрово – Конашкият. Той е съборен през 1935 година и на негово място изграден днешният мост „Игото” (1935-1936) с арх. Нено Ямантиев и инж. Лазар Драмов. През 1936 г. скулпторът Любомир Далчев създава скулптурните фигури на моста, символизиращи три епохи – „България в окови” (фигура на жена), Освобождението - „Веригата е разкъсана” (фигура на мъж) и свободния политически живот - „Непобедимият български дух” (фигура на лъв).
Грънчарски мост
Местоположение: мост над река Синкевица, част от ул. „Скобелевска“, до Народно читалище „Априлов - Палаузов”
Кратка информация: Първият мост е построен през 1883 г. Известен е като „Мост на занаятите”. През 1938, 1959-1960 г. е реконструиран и разширен. Изработени са четири скулптурни композиции, които представят основните занаяти, развити в Габрово през Възраждането. Фигурите са: „Текстилци” – скулптор Младен Миладинов; „Кожари” – скулптор Димитър Димитров; „ Грънчари” – скулптор Величко Минеков; „Строители” – скулптор Васил Радославов. Отлети са от бронз и са поставени на моста през 1964 г.
Паметник на Рачо Ковача
Чешма на Девическия манастир
Местоположение: на скалата в р. Янтра до мост „Игото”
Кратка информация: Паметникът е дело на скулптора Любомир Дaлчев, създаден през 1935 г. Един от символите на град Габрово.
Кратки биографични данни: Според една от легендите за създаването на Габрово Рачо Ковача е основател на града.
Местоположение: градинката между Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Народно читалище „Априлов-Палаузов“
Кратка информация: Манастирската чешма е единственият запазен елемент от архитектурния комплекс на Девическия манастир „Свето Благовещение”. Тя е издигната през 1864 г. от неизвестен каменоделец. Има двойни дъги от трите си страни, чучури и художестввено изработени детайли – розетки, кръст, вази с цветя и гълъби.
Паметник на загиналите във войните 1912-1918 г.
Паметник на плодородието
Местоположение: в центъра на кръговото кръстовище пред Болничен медицински център, ул. „Брянска, 1 (познат като „Консултативна поликлиника“)
Кратка информация: Открит на 22 ноември 1925 година. Построен със средства на дружество „Инвалид”. Издигнат в памет на загиналите габровци във войните за национално обединение. Изработен е от проф. Марин Василев с помощта на габровския скулптор Иван Начев. Направен е от бял камък.
Местоположение: на изхода/входа на гр. Габрово в посока Севлиево
Кратка информация: Монументът е изработен от скулптора Любен Димитров, арх. Карл Кандулков през 1966 г. от бял врачански камък. Височината на паметника е 8 м. С изобразената гола жена на кон, държаща герба на Габрово, са свързани редица легенди.
Морена на Васил Левски
Местоположение: градинката между Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Народно читалище „Априлов-Палаузов“
Кратка информация: Възпоменателната морена е положена на мястото на съборения през август 1959 г. Девически манастир, в който е пребивавал Васил Левски при едно от идванията му в Габрово. На морената има надпис: „На това място в женския метох, е намирал убежище Апостолът на българската свобода Васил Левски“.
Паметник на Николай Палаузов
Местоположение: градинката срещу бившия „Дом на книгата“
Кратка информация: Осветен е от Великотърновския митрополит Григорий в присъствието на внука на Николай Палаузов – инж. Христо Чохаджиев на 1 ноември 2002 г. Фигурата е висока около 5 метра и е дело на Илия Илиев. Изработена е по поръчка на Карл Кандулков около 25 години преди да бъде поставена. На паметника има надпис „Николай Палаузов. 1783 – 1853“
Кратки биографични данни: Никола Стефанов Палаузов (Николай Степанович Палаузов) (1776 [1783] – 1853) е български търговец и просветен деец, най-близкият съратник на Васил Априлов и дарител за Габровското училище.
Професионална техническа гимназия
Местоположение: ул. „Брянска“ 3
Кратка информация: Според завета на Д-р Н. Василиади през 1895 г. (26 август) в Габрово е открито Кожарско училище закрито след три години. На 20 март 1899 г. е преобразувано в железаро-кожарско - също закрито и през 1904 г. е възстановено като механо-техническо училище „Д-р Никола Василиади“. За нарасналите му нужди е построена новата сграда, завършена през 1932 г. и открита през 1933 г. Дело е на архитект Христо Гръблев.
Кратки биографични данни: Д-р Никола Василиади (1820 – 25.01.1882) лекар в Букурещ с габровски произход, дарител за просветата в Габрово. Посмъртната му воля е: „Ще основат и поддържат в Габрово в Княжество България, родното място на баща ми, едно политехническо или занаятчийско училище, което да носи името ми.”
Музей „Дом на хумора и сатирата“
Паметник на акад. Никола Михов
Местоположение: градинката между Регионална билиотека „Априлов – Палаузов” и читалище „Априлов-Палаузов“
Кратка информация: На постамента има надпис „Никола Михов. 1877 - 1962”
Кратки биографични данни: Никола Василев Михов (18.03.1877 – 5.04.1962) е енциклопедист, библиограф, статистик. Един от създателите на Българския библиографски институт. Поддиректор на Народната библиотека (1908-1912). Удостоен с орден „Кирил и Методий“ – I степен.
Местоположение: ул. „Брянска“ 68
Кратка информация: Открит е на 1 април 1972 година. През 1975 г. е настанен в реставрираната стара кожарска фабрика на братя Калпазанови. Основен инициатор за създаването му е първият директор на Дома – Стефан Фъртунов (1926-2010). ДХС е организатор на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата и на Националната среща – наддумване „Благолаж“. Пред сградата има два паметника – на Хитър Петър (1981) и на Чарли Чаплин (1983), дело на скулптора Георги Чапкънов, както и фигуралната композиция „Дон Кихот (1987) и Санчо Панса“ (1989). Върху фасадата през 2013 г. е поставена скулптура на стършел, изработена от Георги Балабанов. Мотото на музея е „Светът е оцелял, защото се е смял”.