Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Семинар "Езикова култура"

No description
by

Iskra Djanabetska

on 21 April 2016

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Семинар "Езикова култура"

Семинар "Езикова култура"
28.4.2012 г.

Увод към семинара
Езиковата култура е необходима и може да бъде интересна
История на писането на пълен и кратък член
Последната правописна реформа е извършена през 1945 г.

Еуфонично правило (основано на благозвучието)
ЧЛЕНУВАНЕ
Членуване на определенията и приложенията на подлога
Структура на семинара
Граматични правила
Правописни правила
Пунктуационни правила

Разлика между граматични, правописни и пунктуацонни правила
Правилото за членуване е:
Пълен член (-ът / ят) се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което участва, може да се замести с местоимението
той
.
Лектор: гл. ас. Николай Паскалев
Правилата може да бъдат формулирани много по-лесно
"Правопис за всички"
С пълен определителен
член в изречението се членуват:
подлогът
определенията на подлога
приложенията на подлога
именната част на съставното именно сказуемо
Членуване на подлога
Членуване на една група глаголи
Писане на кратък член
Кратък член (-а / -я) се пише, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, НЕ може да се замести с местоимението
той
Особени случаи има при членуването на собствени имена:
- прякори и прозвища
- група собствени географски имена (те са членувани с кратък член в основната си форма)
ГРАМАТИЧНИ ПРАВИЛА
Писане на пълен и кратък член
Употреба на бройна форма за мн. ч.
Употреба на бройни
форми за множествено число
Бройна форма за мн. ч. имат само съществителните от м. р., които завършват на съгласна и НЕ назовават лица.
Бройната форма се използва след числителни бройни имена, числителни за приблизителност и след "колко", "колкото", "няколко" и "толкова" (освен във възклицателни изречения)
Употреба на звателни форми при обръщения
Господин - когато се употребява самостоятелно или в съчетание с "Уважаеми", е в звателна форма. Във всички други случаи - в съчетание с титла, звание или собствено име, се използва незвателната форма.
При обръщение винаги се използва звателната форма "госпожо"
Употреба на местоименията кого, когото, някого, никого
Използват се, когато заместват лица и изпълняват службата на допълнение в изречението
Не се използват, тъй като се приемат за остарели, формите
другиго, всякого, всекиго
, както и
кому, комуто, никому
Употреба на местоименията
свой, своя, свое, свои
и
си
Възвратните притежателни местоимения се употребяват, за да се означи принадлежност към подлога в изречението.
Възможна е смислова грешка, когато подлогът е в трето лице - тогава е задължителна употребата на възвратни притежателни местоимения, за да се изрази принадлежността към подлога.
Грешката
-ме
при глаголните окончания
Употреба на звателни форми
Употреба на местоименията
кого, когото, някого
и
никого

Употреба на възвратните притежателни местоимения
свой, своя, свое, свои
и
си
Употреба на деепричастия
Съгласуване по число
Деепричастия
Те изразяват действие, което се извършва едновременно с действието, изразено с личната глаголна форма в изречението, като вършителят на двете действия трябва да е един и същ
Съгласуване по число
При изразяване на учтивост:
- причастията на

са в мн. ч.
- причастията на

и на

и прилагателните имена са в ед. ч.
При словосъчетания: при назоваване на еднородни обекти определенията към тях са в ед. ч.
ПУНКТУАЦИЯ
Основен проблем - запетаята
Фонетична и синтактична пунктуация, в повечето случаи водещ е синтактичният принцип
Запетаята в просто изречение
Запетая при обособени части
В простото изречение със запетая се отделят:
- обръщенията
- обособените части
- вметнатите думи и изрази
- еднородните части
Изключение: когато след
обръщението
има частица, запетаята се измества след частицата
Обособените части са такива части в изречението, които се отделят интонационно и смислово
Обособяват се (със запетаи):
определения, приложения и обстоятелствени пояснения
Проверка - обособените части могат да се преобразуват в просто изречение
Второто от две обстоятелствени пояснения се обособява
само ако
двете са от един и същи вид
Изключение: когато пред обособената част има едносричен съюз, запетаята отпада
Със запетая се отделят вметнатите думи и изрази, които могат да изпълняват служба и като част на изречението.
Еднородните части са такива части, които изпълняват една и съща синтактична служба в изречението.

Еднородни могат да бъдат всички второстепенни части и подлогът.

Когато са свързани безсъюзно, няма проблем. Могат обаче да се свързват и със съюзи. При двойните съюзи се пише запетая пред втората съставка на съюза.

При еднократно съюзно свързване на еднородните части с И не се пише запетая.
Запетаята при сложни изречения
На границата между две прости изречения се пише запетая
Изключения:
Две прости изречения, свързани със съюза
и
и
или
, не се разделят със запетая, освен ако няма друга синтактична единица, която изисква запетая
Правилото
Изключенията
- когато второто просто изречение е въведено с
да
, няма запетая (освен ако да-изречението не е в началото)
- когато подчиненото просто изречение е въведено с въпросителна дума, пред него няма запетая
- при уточняващи наречия и частицата
не
- когато два съюза са непосредствено един до друг и първият съюз е едносричен, запетаята пада
ПРАВОПИС
Главни букви
Слято и полуслято писане
Главни букви
С начална главна буква се пишат собствените имена
Когато са употребени като геополитически понятия, думите Изток, Запад, Север, Юг се пишат с главна буква
Названията на културноисторически епохи
се пишат с главна буква.
Когато обаче са метафорично употребени или са втора
част в собствено име, се пишат с малка буква.
Основен проблем са съставните собствени имена - правилото е:
В едно собствено име с главна буква се пише само първата съставка, ако никоя от следващите съставки сама по себе си не е собствено име.
Част І













Full transcript