Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Преговор по БЕ за 6-ти клас

Начален преговор
by

Boryana Nikolova

on 19 September 2013

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Преговор по БЕ за 6-ти клас

В 5-ти клас учихме още:
От 5-ти клас знаем:
В 5-ти клас учихме:
Сега вдигни глава и почини!
След преговора лесен следва
ТЕСТ
-ът!

ЗДРАВЕЙТЕ, ШЕСТОКЛАСНИЦИ!
ДНЕС ЩЕ СИ ПРИПОМНИМ
КАКВО НАУЧИХМЕ ОТ УРОЦИТЕ
ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В 5-ТИ КЛАС!

За текста и за речевото общуване
За изречението и видовете изречения
За речниковото и
граматичното
значение на думите

За строежа на думата
За думите като
части на речта

За
звуковата страна
на думата

За правописа и правоговора, пунктуацията и интонацията
НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР
по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
за 6 КЛАС

Преговорът
ще ни помогне
да започнем
уверено и успешно
6-ти клас!

Да започваме!
Какво научихме в 5-ти клас ?
В 5-ти клас учихме:

От 25 въпроса
той ще е,
с които ще се справиш без съмнение!

Речево общуване

официално - неофициално
Комуникация=Общуване
СИНОНИМИ
пряко - непряко
устно - писмено
ТЕКСТ
Бяла спретната къщурка
с две липи отпред.... Липата е широколистно дърво.
От дърво се изработват мебели.
Общуването се осъществява с текстове.
Смислово свързани помежду си изречения, които са и граматично правилно построени, образуват текст.
Комуникативна ситуация = Ситуация на общуване
състои се от:
Участници
Предмет на общуването- онова, за което се говори/пише
Цели на общуването - какви са намеренията на участниците
Условия -къде и кога се случва общуването
Езикът изпълнява основното си предназначение- да бъде средство за общуване чрез текстове, с които разменяме информация. Текстът се създава винаги в конкретна ситуация на общуването.
Основни признаци
СМИСЛОВО ЕДИНСТВО
ГРАМАТИЧНА СВЪРЗАНОСТ НА ДУМИТЕ И ИЗРЕЧЕНИЯТА
Общуването най-често се разбира като предаване и приемане на някакво съобщение. Обикновено се осъществява от поне двама участници, единият от които предава съобщението, а другият го получава. Те са участници в общуването.
Здравей,
може ли да те
попитам нещо?
Да, разбира се,
слушам те!
синоними
Всеки текст има
своите съставни части:

Тема
- това,което се говори /пише в текста

Подтема/микротема
- част от темата

Ключови думи и изрази
- отразяват
най-важното в темата на текста

Абзац
- част от текста

УСПЕХ!
За създаването на различни видове ТЕКСТОВЕ - преразкази и съчинения, писмо, покана, поздравителна картичка
Речев етикет
- спазване на установени
правила на общуване
в
официална обстановка
.
Етикетни формули
за:
обръщение;
представяне и самопредставяне;
приветствие и пожелание;
уважение и благодарност;
поздрав и др.
Всяко изречение
изразява
една относително
завършена мисъл
. Изреченията са много и разнообразни по вид. Цяла наука се занимава с тях - нарича се
СИНТАКСИС
.
Делим изреченията
според целта им на общуване
и
по състав
.
По
цел на общуване
изреченията биват:

Съобщителни

Възклицателни

Въпросителни

Подбудителни
По
състав
изреченията
биват прости и сложни.
кратки разширени
Всяко изречение е изградено от думи.
Думите като
части на простото изречение

са:
Подлог
Сказуемо
Допълнение
Обстоятелствено пояснение
Определение
Приложение

Главни части
Второстепенни части
Б
имат само главни части,
или само една главна част;
имат поне една главна част
и нейно пояснение
/второстепенна част/;
Подлогът
показва за кого или за какво се съобщава в изречението и обикновено
е вършителят на действието
в изречението.
За да го открием питаме
Кой? Кои?
- за лица и
Какво? Що?
- за предмети.
Сказуемото

назовава действието
,
което се извършва от
, или се отнася за,
предмета,
означен с
подлога
.
Питаме
Какво се съобщава?
или
Какво се говори?
Какво прави (подлогът)?

Сказуемото

се съгласува
с подлога по лице, число, а понякога и по род.

Напр.
Учениците запяха.
Подлогът
може да бъде изразен със
съществително
,
прилагателно
,
числително
име или
местоимение.

Сказуемото
най-често се изразява с
глагол
.
Сказуемо
просто
съставно именно
съставно глаголно
пее,
ходи
,стои,
реже
може да бяга
, трябва да пиша,
прекрасно е,
бял е,
красива съм
,
беше топло,
бил добър
Дъвча дъвка.
Дъвча ментова дъвка.
Спри да дъвчеш дъвка в час!
Ще спреш ли да дъвчеш дъвка, Катя?
Когато дъвча, обичам да правя
балончета.
Дъвча и мляскам.
Примери:
Примери:
ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ
НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ДОПЪЛНЕНИЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО
ПОЯСНЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ
СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Купих
химикалка
.
Победихме
ги
.
Пратих
SMS
на леля
.
ДОПЪЛНЕНИЕ
ПРЯКО
И
НЕПРЯКО
Искам да
й
дам
по-голямото
.
Купих
си

химикалка

с гумичка
.
Пратих
SMS
.
Победихме
ги

с кураж
.
Искам
по-голямото
.
Какво?
зададен към
сказуемото
Въпросът
Въпросите
На кого?
С какво?

Кого?
или
зададени към
сказуемото
Изразява се със същ.,
прил. или числ. име
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Свързва се директно
със сказуемото.
Свързва се със сказуемото
чрез предлог.
СЪГЛАСУВАНО
И
НЕСЪГЛАСУВАНО
Означава предмет,
засегнат от глаголното действие.
Тя чака пред
нашата
къща.
Новата
версия излиза догодина.
Какъв? Каква? Какво? Какви?

Чий? Чия? Чие? Чии?
Изразява се с прилагателно, числително име или с местоимение, които се съгласуват
по род и по число
със съществителното,
което пояснява.
Изразява се най-често със същ.име придружено от предлозите
с, на, в,
или с числително, местоимение, наречие. Не се съгласува
по род и по число
със съществителното,
което пояснява.
Прочетох
неговата
книга.
Кракът
на масата
беше счупен.
Момчетат
от село
могат да палят огън.
Омръзнало му е от пеенето
на пилето
.
Пояснява всички части на изречението,
които са изразени със съществително име.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Назовава роднински връзки, титли,географски понятия, наименования на улици, вестници и др.
баба
Илийца
вестник
"Зора"
връх
Шипка
доктор
Стоянова
сър
Артър Конан Дойл
Кой? Какъв?
ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ
Пояснява сказуемото. Показва при какви обстоятелства се извършва действието.
Кога? Къде? Как? Колко?
Бягам
бързо
.
Ще тръгна
в 5 часа
.
Отивам
на училище.
Много
говориш.
Еднородни части на простото изречение
Учениците
и
учителите участваха в конкурса.
Равноправни части на речта, които изпълняват еднаква служба в изречението.
Брашното, бакпулверът, канелата и захарта се смесват отделно.
Изразява се с наречие, същ.име или словосъчетание.
Участва в състава на подчинителни словосъчетания, в които уточнява и конкретизира смисъла на определяемото.
разширен подлог
разширено допълнение
разширено обстоятелствено
пояснение
Когато изясняваме
думите като части на изречението
, правим
синтактичен анализ.
Когато изясняваме
думите като части на речта,
правим
морфологичен анализ
.
ГРАМАТИКА (граматично значение на думите)
МОРФОЛОГИЯ
СИНТАКСИС
+
части на речта
части на изречението

ЧАСТИ НА РЕЧТА
имена
съществителни
прилагателни
числителни
местоимения
лични
показателни
въпросителни
относителни

глаголи
ИЗМЕНЯЕМИ
НЕИЗМЕНЯЕМИ
наречие
предлог
съюз
частица
междуметие
Изменят се по своите граматични показатели-род,число, лице, време и др.
Не променят граматичната
си форма

ЛЕКСИКОЛОГИЯ
(речниково значение на думите)
Граматични признаци,
по които се променя
Съществително име -
род, число, определеност
Изменяема
част на речта
(собствено и нарицателно)
Прилагателно име
род, число, степен, определеност
Числително име
качествено -
относително -
бройно -
редно -
род, число
(железен, горска)
(малък,зелен)
(стая, Петя)
определеност
(
един
,
два
- и по род)
(пет, петте)
род, число, определеност
(първи, втори)
Глагол -
спрежение, число, лице,
време, залог, наклонение
(строя, мечтая, пея)
МЕСТОИМЕНИЕТО -
свързваща и заместваща дума
Лично -
Граматични признаци
Вид местоимение
лице, род, число и падеж
(ти, мене, му, ви, го, я)
Показателно -
род, число
(тази,онзи, толкова, онакъв)
Въпросително -
Относително -
има форми за:
род, число

падеж
за
КОЙ -кого, на кого
)
(Кое? Колко? Какво? Що?)
род, число
(който, какъвто, колкото)

падеж
за
КОЙТО - когото, на когото)
НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА

Каква е тяхната роля в речта?
Какво означават?
Наречие
- означава признак на глаголното действие;
в изречението най-често е обстоятелствено пояснение.
( така, иначе, сега, много, тук, доскоро, вкъщи)
Предлог
- изразява отношение на дума към други думи в
словосъчетанието и в изречението; няма свое ударение.
Съюз
- за образуване на словосъчетания и свързване на прости изречения в сложното;

съчинителни
-
и, или, но, а
и др.

подчинителни
-
че, да, за да
и др.
Частица
- образува граматични форми на думите; засилва или променя смисълът на думите.
(
май, уж, да, не, ли, даже,по, най и др.)
Междуметие
- изразява чувства или наподобява звукове от природата.
(бау, олеле, ах,му-у-у)

(по, до, край , на, в, във, с)
ЛЕКСИКОЛОГИЯ
(речниково значение на думите)

ГРАМАТИКА
(граматично значение на думите)
Разглеждаме
думите като понятия
-какво те означават.
Разглеждаме
думите като части на речта
с характерните им признаци.
Думите в езика образуват
неговия
речников състав
.
(дава се от основата на думата)
( изразява се от окончанието и определителния член)
-риба-
-кръст-
З
начение
- преносно - пряко (основно)
Контекст на думата

Синоними

Антоними

Омоними

Пароними

Работа с речник:
тълковен; правописен;
на чуждите думи;синонимен и др.
бяла-черна ; тъга- радост
клас-клас ; мед-мед; син-син;
богат-заможен; заваля-започна да вали;
притегляне-претегляне; отбирам-обирам;
Задача:
Посочете какви значения имат думите ЕЗИК,ВЪРВЯ,ПЛАМНА в следните изрази:
Не ми говори с такъв език.
Развърза си езика.
Не му върви напоследък.
Как вървят доматите на пазара?
Огънят пламна.
Градът пламна от грип.

Кои са съставните части на думата?
МОРФЕМИТЕ
представка
корен
наставка
окончание
наставка
окончание
определителен член
Основата
на думата изразява
нейното речниково значение.
Окончанието
и
определителният член
изразяват нейното граматично значение.
Как правим морфемен анализ?
1.
Отделяме определителния член, ако думата е членувана.
2.
Променяме думата по форма - тази част, която се изменя, е окончанието.
3.
Търсим
сродни думи
- общото между тях е коренът.
4.
Морфемата пред корена е представката, а морфемата след него е наставката.
род
род
ен
род
ина
на
род
род
я
на
род
ен
словообазувателни
формообразувателни
с
род
ен
Производните думи
се образуват с представки и наставки.
Сложните думи
съдържат два корена. Например:

слад
о
лед
дърво
яд
звезд
о
пад
комин
о
чистач
широк
о
лист
Те се пишат слято или полуслято с малко тире.
министър
-
председател
три
ъгълник
В
устната реч
звуковете, които произнасяме, се свързват помежду си и образуват думи.
звук
-буква
устна реч-
писмена реч
ФОНЕТИКА
-наука за звуковете в речта
Думите, освен смислова страна, имат и
звукова
.
За да изясним звуковия състав на една дума
правим
фонетичен анализ.

Как?
1.
Разделяме думата на срички и определяме мястото на ударението.
2.
Определяме вида на гласните и съгласните звукове.
3.
Определяме съответствието между звуковете и буквите.
щурец
кокал
гласни
съгласни
говорене
-писане
Променливо
Я

б
я
л-б
е
лина
мл
я
ко-мл
е
чен
Постоянно
Я
се
я
ч-се
я
чи
орл
я
к-орл
я
ци
Подвижно
Ъ

в съчетанията
ръ-ър, ъл-лъ
пр: г
ръ
м-г
ър
мя; к
ръ
в-к
ър
вав;
к
ъл
цам-к
лъ
ц; г
ъл
там-г
лъ
тка;
Непостоянно
Ъ
среща се в едни форми на думите,
а в други форми изпада
пр: компют
ъ
р-компютри;
глад
ъ
к-кладка;мет
ъ
р-метри;
под ударение-
не е под ударение
в края на думата
пред твърда сричка-
пред мека сричка
Я
Е
изговаряме и пишем

Езиковата култура на човек
се измерва по знанието за
правилата при правоговор
и
правилата при писане
Full transcript