Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Революционна дейност на Любен Каравелов

No description
by

Димитър Митев

on 9 February 2014

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Революционна дейност на Любен Каравелов

Революционна дейност на Любен Каравелов
Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Александър Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Пише повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“.
Любен Стойчев Каравелов (1834 - 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. По-големият му брат е влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).
В програмата на БРЦК са посочени враговете на българския народ-турското правителство и гръцкото духовенство.В нея е защитена идеята за изграждането на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария.Начело трябва да стой избираемо правителство,което да изпълнява волята на народа.Средствата за реализирането на тази цел варират от “мирни” до “оръжие,огън и нож”.Още по категорично и последователно тези идеи се развиват в брошурата “Български глас” отпечатана в Букурещ през 1870 година.В нея Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или Запада.Тя трябва да бъде извоювана от самия народ като “всеки прежали живота си” и се захване “кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството”.Делото трябва да бъде подхванато отвътре.Съюзници на българите могат да бъдат сърбите,гърците,що се отнася до Русия имайки в предвид целите на империята в европейския югоизток-според него те съвпадат със стремежите на българите към независимост.
Блестящ публицист Любен Каравелов упражнява силно влияние над БРЦК и кръга около него.Практическата дейност на комитета е твърде слаба и се задоволява предимно с революционна пропаганда.
Една част от дейците на комитета започват постепенно да се ориентират към практически действия,които имат за цел реална промяна в революционната организация и насочване към конкретни действия за освобождението на България.
Като най-изтъкнат изразител на тази група се изявява Васил Левски-създател на ВРО(Вътрешна революционна организация) в България.Между двете революционни формации БРЦК и ВРО, същестуват значителни идейни и организационни различия, които пречат на единодействието им,но обстановката в България все повече налага идеята за обединяването на всички сили насочени към извоюването на българската свобода.
След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Той участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
На 7 ноември 1869 година,започва да издава вестник “Свобода”,който се превръща в орган на дейците ,търсещи нови пътища за революционно действие.Около редакцията на вестника се събират дейци на революционната емиграция,които учредяват БРЦК(Български революционен централен комитет).БРЦК се развива изключително под влиянието на идеите на Любен Каравелов.Възгледите му са отразени във вестник “Свобода”,програмата на комитета публикувана на 1 август 1870 година в руското емигрантско списание “Народное дело” издавано в Женева и в брошурата “Български глас”.
Особено влияние върху Каравелов оказват обществените идеи сред бурната студентска младост като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. Образуват българската дружина „Братски труд“ и започват да издават списание „Братски труд“, в което Каравелов печата първите си стихотворни опити — „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“.
От 29 април до 5 май 1872 година в Букурещ се провежда първото общо събрание на БРЦК.Приети са програма и устав на БРЦК,които са възоснова на проектоуства на редата на Васил Левски.В нея се посочва революцията като единствен път към свободата.Основните средства за тази цел са:пропаганда,печат,оръжие,огън,смърт.Целта да е да се освободи България чрез революция-морална и с оръжие.Чорбаджиите “които пречат на народната ни цел” са причислени към враговете и противниците на освободителното движение.В тази нова програма надделяват възгледите на Каравелов.На 4 май за прецедател на БРЦК е избран Любен Каравелов за членове Васил Левски и Панайот Хитов,за секретар Олимпи Панов, за подпрецедател Кирияк Цанков,за касиер Димитър Ценович,за седалище на БРЦК е определен Букурещ.Приетите документи продължават революционно-демократичната линия в развитието на политическата теория и практика през възраждането.В тях доминират универвалните идеи на 19-ти век за свобода,братство, равенство и социална справедливост съобразени с конкретно историческите български условия.
След провала на ВРО и смъртта на Левски революционното движение в България изпада в дълбока криза.Съществуващите разногласия между вътрешните и емигрантски дейци отново излизат на преден план.На 11 и 12 май 1873 година се провежда главно събрание в Букурещ на което от България идват само двама души.На 20 и 21 август 1874 година в Букурещ се провежда ново общо събрание,избира се Временен централен комитет, Любен Каравелов,Киряк Цанков,Христо Ботев,Олимпи Панов,който трябва да подготви ново общо събрание.За Централен комитет в българските земи е избран русенския.Стефан Стамболов е утвърден на мястото на Атанас Узунов като главен организатор на комитетската мрежа.
Задълбочаващата се криза се отразява особено силно върху Любен Каравелов през декември 1872 година е принуден да спре вестник “Свобода”,а в края на февруари 1873 продължава издаването му под новото име “Независимост”-издаван до октомври 1874 година.Каравелов се връща към старите си разбирания за съвместни действия със Сърбия.
БРЦК в Букурещ изпада в бездействие в празни съпровождано в празни спорове за стратегията и тактиката на борбата.Независимо че вече е декларирал отказа си от революционна дейност на 26 декември 1874 година Каравелов отново е преизбран за председател на БРЦК.На практика след това събрание той се оттегля от активна дейност.От страниците на неговото издание списание “Знание”-месец януари 1875 година става ясно ,че той скъсва с революцията и продължава да служи на своя народ по друг начин- с повече знания ,просвета и култура.Причините за минаването му на просветителски позиции трябва да се търсят, както той сам отбелязва в съществуващите обстоятелства-вътрешното и международното положение,не разкриват близки възможности за решителна революционна борба.
Любен Каравелов остава в историята на революционното движение като негов изтъкнат идеолог и организатор.На революцията той посвещава таланта си на публицист и писател и я пропагандира във вестниците ,които издава и в книжовните си произведения.
Благодаря за вниманието :)
Full transcript