Loading presentation...

Present Remotely

Send the link below via email or IM

Copy

Present to your audience

Start remote presentation

  • Invited audience members will follow you as you navigate and present
  • People invited to a presentation do not need a Prezi account
  • This link expires 10 minutes after you close the presentation
  • A maximum of 30 users can follow your presentation
  • Learn more about this feature in our knowledge base article

Do you really want to delete this prezi?

Neither you, nor the coeditors you shared it with will be able to recover it again.

DeleteCancel

Make your likes visible on Facebook?

Connect your Facebook account to Prezi and let your likes appear on your timeline.
You can change this under Settings & Account at any time.

No, thanks

Късни стадии в еволюцията на звездите

No description
by

Paola Velizarova

on 28 April 2014

Comments (0)

Please log in to add your comment.

Report abuse

Transcript of Късни стадии в еволюцията на звездите

Еволюция на звездите
Звездите се образуват при свиването на обширни облаци от междузвездна материя-мъглявини.Развитието им се характеризира с последователни периоди,през които те се свиват под въздействието на собствената си гравитация.което от своя страна води до по силно загряване и възникването на термоядрен синтез между все по-тежки елементи.През по-голямата част от съществуването си те черпят енергия от преобразуването на водорода в хелий -такъв е случаят с нашето Слънце.Когато ядреното им гориво се изчерпва,те се свиват неконтролируемо,температурата нараства и следва взрив.След взрива следва ново гравитационно свиване и в зависимост от масата, звездата се превръща в бяло джудже,неутронна звезда или черна дупка.
Бели джуджета
Белите джуджета са малки,много плътни звезди-плътността им е от порядъка на 1 тон/см3.Имат малка светимост-0,001 пъти от тази на Слънцето.Доста топли са 10 000 К на повърхността.Те са последния етап от развитието на не чак толкова масивните звезди-<=1,4 пъти масата на Слънцето.Когато масата и е като на Слънцето,то и радиусът им е сравним с този на Слънцето.
Неутронни звезди
Както предвиди Ф.Цвики още през 1933г.,колапсът на звездата притиска веществото ,като го концентрира в тяло с диаметър едва тридесетина километра.В него свободните електрони проникват в ядрата и неутрализирайки положителния заряд на протоните,образуват неутрони.Последните са така близо един до друг,че сякаш звездата е станала едно-единствено огромно ядро.
Пулсари
Според теорията звездите са с маса между 1,4 и 3 пъти тази на Слънцето,завършват своето развитие като неутронни звезди -радиусите им са с приблизително 10км,а плътността 10/8/ тона/см3.Материята в тези звезди е редуцирана до неутронен газ.Пулсарите,открити през 1967г са неутронни звезди бързо въртящи се около собствената си ос имащи много силно магнитно поле.Наречени са пулсари защото тяхното излъчване достига до нас под формата на много кратки импулси повтарящи се на изкючително точни интервали от 1.5милисекунди до 4.5 секунди.Тяхното излъчване е ограничено в тесен сноп лъчи помитащ пространството,като светлинен сноп от морски фар.Ние можем да ги регистрираме само,когато снопа е в направление Земята.
Късни стадии в еволюцията на звездите
Червен гигант - (Red giant)
Етап от живота на звезда, изчерпала своето гориво.
Червените гиганти са звезди, в чието ядро е привършил запасът от водородно гориво. Те имат също така голяма яркост. Звезди от типа на Слънцето завършват своя живот като червени гиганти. В този период те започват да губят от своята маса, като се раздуват. Когато Слънцето се превърне в червен гигант след няколко милиарда години, то ще се разшири толкова много, че ще достигне до орбитата на Земята. Ако тогава на Земята все още има живот, той няма да преживее този процес. Най-характерна особеност на червените гиганти е тяхната нееднородност – от една страна плътно ядро, а от друга обширна конвективна обвивка.
Белите джуджета са фаза от живота на звезда, която вече е изчерпала своя запас от водородно гориво и е преминала през етапа на червен гигант, разпръсквайки своята материя наоколо. Този процес е кратък - за период от 1000 години. На мястото на звездата остава много горещото й ядро - това е бялото джудже. Белите джуджета не са малобройна група звезди, точно обратно - техният брой в галактиката се оценява на няколко милиарда, т.е., до 10% от всички звезди в нашата звездна система.
Тези неутронни звезди са мъртвите останки на съществувала някога масивна звезда.Първоначално е предсказано съществуването им, като следствие от теорията за еволюцията на масивни звезди. Теоретичните изчисления показват, че размерите на тези звезди са от порядъка на 10 км., което ги прави невъзможни за оптично наблюдение.
Черна дупка
Остатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация. Черните дупки са последният етап от еволюцията на масивните звезди. Според теорията за звездната еволюция след изчерпването на ядреното гориво, налягането в центъра не е достатъчно, за да попречи на гравитационното свиване на звездата. Вследствие на това вътрешните слоеве на звездата пропадат към центъра й. С увеличаване на плътността атомните ядра не могат да запазят своята цялост и веществото се превръща изцяло в неутрони. Така се формират неутронните звезди. Черната дупка е единственият обект, който е стабилен във вечността. Което довежда до предположението, че в далечно бъдеще Вселената ще е съставена единствено от черни дупки, а накрая – от една единствена черна дупка. Детектирането на черна дупка е трудно. Очевидно е, че тези обекти, които не излъчват нито светлина, нито микровълни или някое друго подобно лъчение, винаги ще са много трудни за наблюдение. Но за сметка на това те имат силно гравитационно поле.
Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Full transcript